— Не можете ли да разчистите тези проклети хора? — попита той раздразнено.
Двамата портиери започнаха да разбутват тълпата назад и да разширяват мястото.
Очите на Даяна се отвориха. Устните й помръднаха. Докторът наведе ниско глава, за да долови какво казва. Очите й пак се затвориха. Той погледна нагоре и тревожно сви вежди.
— Линейката… — започна лекарят.
Звукът на сирената го прекъсна. Линейката бързо измина улицата и спря зад ролса. Санитарите излязоха, измъкнаха носилка и си пробиха път през тъл-пата.
След половин минута Даяна бе качена в линейката. Лекарят и мис Брендън влязоха след нея и линейката с вой се отправи по пътя.
В девет и петнайсет говорителят на новините каза:
— Със съжаление съобщаваме, че предаването, заради което направихме промени в нашата програма, няма да се състои. Мис Даяна Бракли трябваше да говори за своето откритие — антигерона и неговото значение. Тя била нападната тази вечер на път за радиото. Нападателят е стрелял три пъти в нея. Мис Бракли починала по пътя за болницата…
В неделя следобед времето се изясни, но настилката на „Трафалгар Скуеър“ си остана влажна от утринната мъгла. Групи от различни краища на страната бяха започнали да пристигат. Сега с изядени сандвичи и навити плакати се бяха опрели на лъвовете. Те се събираха в очакване край северната страна на голямата колона на площада. Бяло кълбо прокламираше с червени флуоресциращи букви:
Броят на демонстрантите се бе увеличил от симпатизанти и роднини и образуваше вече големичка тълпа. Но за толкова важен въпрос и за това място и време митингът не беше особено внушителен. Около тях сновяха обикновени лондонски неделни зяпачи, някои наистина заинтригувани, други — любопитни към всичко, което някъде става. А трети просто търсеха начин да убият празен неделен следобед. Повечето бяха жени.
Трима-четирима млади мъже се мотаеха край колоната, пренареждаха жиците, проверяваха стабилността на триножниците на високоговорителите, почукваха микрофоните и се успокояваха един друг с кимване на глава. Най-после настъпи раздвижване в тълпата. Нисък широкоплещест мъж, придружаван от няколко души, които му правеха път, вървеше напред, усмихваше се и махаше с ръка, за да отговори на приветствията. Множество ръце му помогнаха да се изкачи на естрадата до колоната и той се ръкува с няколкото души, които го чакаха там. В този момент един от младите мъже реши, че нещо в техниката все още не е съвършено и поизчакаха, докато той превързваше микрофона с носна кърпа. Когато това бе направено, ораторът пристъпи напред сред тук-там някое провикване и бурни ръкопляскания. Той засия, помаха признателно още няколко пъти на тълпата и вдигна ръце в укротяващ жест. Изражението му изгуби всякаква следа от дружелюбие. Стана неумолимо и фатално. Чакаше тълпата да придобие неговото настроение. Свали ръцете си. Направи пауза. И внезапно вдигна дясната си ръка, като сочеше надписа над главата му.
— Антигеронът — най-мръсното от всички мръсни оръжия, които торите са насочвали към работниците. Бомба с избирателно попадение, която се стоварва върху работниците. Хората, които живеят в удобства и лукс, са щастливи с антигерона. Разбира се, че ще бъдат. За тях той означава повече години, много повече години, на удобства и лукс. Но какво означава за нас, работниците, които произвеждат богатството, купувано от хората на тези удобства и лукс? Ще ви кажа. Означава да работим три живота вместо един. Ако вие ще продължавате да работите три живота, къде ще намерят работа синовете ви? И синовете на синовете ви също. Две поколения, цели две поколения безработни, две поколения, разчитащи само на помощи, две поколения, родени, за да изгният от безработица, която ще намали заплатите ви. Никога в историята на цялата борба на работническата класа…
В северния край на площада до Националната галерия спря закрито камионче. Едната му странична врата се хлъзна и се показаха осем високоговорителя. Контраалтов глас, мощно усилен, се понесе над тълпите.
— Убийци! Страхливци! Женоубийци!
Изненадан от звуковата вълна, ораторът се поколеба. Загуби нишката на мисълта си, но бързо се окопити и отново започна:
— Две поколения…
Един от младежите съобразително завъртя копче и усили звука. Но дори и така микрофонът на оратора не можеше да се състезава с гласа от север, който продължаваше:
— Чрез убийство вие унищожавате само хората. Идеите живеят. Даяна Бракли лежи мъртва, застреляна заради нейните открития. Но вие не можете да застреляте едно откритие…