— Разбира се, надявам се да получиш работата, щом я искаш, мила, но що за място е „Дар Хаус“?
— Научноизследователски център. Компания, но частна. Управлявана от доктор Саксоувър, мамче. Голямата сграда от осемнайсти век е сред парк. Едно от онези места, прекалено големи, за да живее вече някой в тях, но не достатъчно интересни, за да бъдат обявени за национална ценност или резерват. Доктор Саксоувър го е купил преди десетина години. Със семейството си живее в едното крило на къщата. В останалата част са направени кабинети, лаборатории и прочие. Помещенията за конярите и оборите днес са превърнати в квартири за персонала. Има и други няколко къщи в имението. Д-р Саксоувър е построил и още лаборатории, и няколко нови къщи за женените си сътрудници… Там е нещо като общност.
— Ще трябва ли да живееш там?
— Да. Или наблизо. Малко било пренаселено, но ако имам късмет, може да получа квартира. Има и нещо като столова за персонала, който иска може да я използва. И, разбира се, можеш да излизаш през почивните дни. Всички казват, че природата е очарователна. Но наистина трябва да работиш и работата да те интересува. Той не искал чиновници.
— Изглежда мястото е много хубаво, сигурна съм,мила, но с баща ти не знаем много за тези неща.Всъщност какво правят там? С какво се зани-мават?
— Нищо не правят, мамче. Създават идеи и разрешават други хора да ги използват.
— Но ако идеите са добри, защо не си ги използват сами?
— Не е тяхна работа. „Дар Хаус“ не е фабрика. Какво правят ли… добре, например д-р Саксоувър има идея за термитите. Нали знаеш белите мравки, които изпояждат къщите и всичко в тропиците…
— Къщите ли, мила?
— Ами дървените им части и тогава останалото се срутва. Така че д-р Саксоувър и хората от „Дар Хаус“ са се заели с това. Един термит гризе дървесината и я поглъща, но не може сам да я смила, така, както и ние. Помага му паразитът Протозоа, който живее вътре в термитите. Той разрушава целулозната структура на дървото и термитът тогава вече може да го смила и усвоява. Хората от „Дар Хаус“ изследвали паразита и потърсили химични съединения, които да го убият. Намерили са едно, безопасно за използване. Дават го на термитите и те пак си гризат дървото, но сега без паразита не могат да го усвояват, така че просто измират от глад. В „Дар Хаус“ нарекли това вещество АП-91 и го патентовали, а д-р Саксоувър го занесъл в химически предприятия в Комънуелс и им подсказал, че в тропическите страни ще има голям пазар за него. Изпитали го, решили, че е добро и се съгласили да го произвеждат. Сега го продават из целите тропици под търговското име „Терморб-6“ и д-р Саксоувър получава процент от всяка продадена кутийка. Вероятно това носи хиляди лири годишно, а докторът има и много други патенти. Ето така в общи линии работят.
— Бели мравки. Какъв ужас! — възкликна мисис Бракли. — Не бих искала да работя с мравки.
— Това е само една от темите, мамче. Едновременно там се работи върху много различни неща.
— Какво място! Много хора ли има?
— Не знам точно. Мисля някъде около шейсет.
— Много от тях ли са момичета?
— Да, мила. И моралът се спазва. Казаха ми, че женитбите са чести. Макар да не знам, дали това ще ти се стори хубаво или лошо. Но няма от какво да се безпокоиш. Аз нямам ни най-малко намерение да сеприсъединявам към мнозинството още известно време.
— Мила, това изречение обикновено се използва в случай…
— Знам, мамо. Знам. О, ти не си видяла още новата рокля, която си направих за представянето си там. Ела горе да ти я покажа…
2
Даяна никога не разбра, че тъкмо заради новата рокля едва не загуби мястото си. Не че в нея нещо не беше наред. Напротив. Бе от тънък вълнен плат в меко зелено, много отиваше на кестенявата й коса и, както повечето от дрехите й, изглеждаше много по-скъпа, отколкото струваше. Няма нещо като униформа за младите научни работници и в живота се срещат главно две категории от тях: спретнато-представителни, макар с не много добре ушити дрехи, и мърлячи. А Даяна решително не принадлежеше нито към едните, нито към другите. Видът й предизвика опасения у Франсис Саксоувър.
Квалификацията й го задоволи, отзивите и препоръките й бяха добри, собствената й молба за работа му беше направила много добро впечатление. Всъщност можеше да се каже, че всички сведения бяха в нейна полза до пристигането й, но тъкмо появата й хвърли сянка.
През десетина години на управление на „Дар Хаус“ Франсис бе станал малко предпазлив. Очакваше се да бъде ръководител и вдъхновение на своето учреждение и той беше. Не бе съумял да предвиди обаче, че обстоятелствата ще го заставят да стане в някаква степен патриарх на общността, която беше събрал. Тъкмо поради това бреме бе почнал да раз-глежда кандидатите от различни две страни и сега патриархалната му половина гледаше с колебание хубавата и привлекателно облечена мис Бракли.