Изглеждаше напълно способна да предизвика една от поредните ситуации, които го бяха накарали да попита жена си Каролайн, не е ли по-добре да прекръстят института във „Ваканционен лагер и бюро за самотни сърца“.
А Даяна не можеше да разбере защо след добрите предзнаменования и обещаващото начало самото представяне някак не вървеше добре. Положението щеше да й бъде по-ясно, ако би могла да зърне някои от случките, които пробягваха през съзнанието на предполагаемия й работодател. Той си спомняше и не тъй поразителни като Даяна личности, които се бяха оказали истински барут във водите на неговата мирна общност.
Знойничка, местеща бавно очи, мис Тригарвън, например. Обещаващ биолог. За съжаление това момиче украсяваше стаята си с малки порцеланови сърца и церемониално ги трошеше със специално малко чукче, когато много се увеличаваше бройката им. Или мис Блу, куклоподобно създание с несъмнен примес на химически гений и напълно заблуждаващ израз на ангелска невинност, което предизвикваше с огромна сила рицарството у мъжете. Всеобщото желание да се услужва на мис Блу стигна своя връх в един дуел — любителско състезание в едно росно утро на поляната до гората между химик и биолог. Химикът промуши биолога в лявата му ръка, ядоса го и биологът изостави шпагата и събори химика с честен юмрук. А мис Блу, която се бе измъкнала направо от леглото полуоблечена, за да гледа битката иззад храстите, хвана силна простуда. Също и мис Коч. Тя бе специалист по аминокиселини, но по-несръчна в уреждането на личните си работи, защото изключително нежното й сърце я объркваше. Дотолкова не бе склонна да наранява чувствата на когото и да било, че някакси съумя да се сгоди тайно за трима от своите колеги едновременно и несъзирайки друг изход от задънената улица, в която беше попаднала, изчезна. Но остави след себе си емоционален и учрежденски безпорядък.
Заради тези и други подобни преживявания колебанието на Франсис бе оправдано. От друга страна той забеляза, че Даяна очаква да бъде приета заради качествата си и не правеше никакъв опит да използва чара си, за да заеме мястото. От добросъвестност той реши, че случаят изисква поне още едно мнение — това на Каролайн, която понякога също бе превързвала емоционални рани, резултат на споменатите истории. И така, вместо да я представи в столовата на персонала, както бе смятал, той я покани на обяд в частното си крило.
По време на обяда опасенията му избледняха. Тя говореше свободно и интелигентно с домакините си, размени няколко мисли с Пол, който тогава бе на дванайсет, върху вероятната дата на успешна експедиция до Марс и положи максимални усилия да измъкне няколко думи от Зефани, която онемяла от възхищение я разглеждаше с широко отворени, пълни с обожание очи.
Той изложи по-късно нещата пред Каролайн.
— Да рискувам ли? Трябва ли да си създаваме нови неприятности?
Каролайн го погледна с тъга.
— Франсис, скъпи, трябва наистина да престанеш да се товариш с идеята, че институтът би могъл или би трябвало, да върви като машина. Това никога няма да стане.
— Започвам да разбирам това — призна Франсис. — И все пак има разлика между изправянето пред обикновените кризи и предизвикването на още по-големи.
— Е, ако смяташ да организираш между кандидатките си нещо като състезание по хубост, но с обратен знак, за да насърчиш онези с по-малки шансове във външността да повишат тук самочувствието си и да опитат своята сила, по-добре се откажи. Харесвам момичето. Необикновено е. Интелигентно. И има здрав разум, което не е същото. Така че ако притежава знанията и уменията, които са ти нужни, да дойде.
Даяна получи мястото и се присъедини към персонала на „Дар“.
Пристигането й предизвика видим интерес, пълен с надежди, но предпазлив. Онези, които не пропускаха случай, опитаха веднага късмета си, но не срещнаха поощрение. По-гъвкавите стратези се включиха след тях, но и техните усилия потънаха още на ранен етап. Под влиянието на тези предварителни резултати, „Дар“ започна да си изгражда мнение за нея.
— Хубава е, но е няма — провъзгласи тъжно един от химиците.
— Няма! За Бога! — възрази един биолог. — Дори да бе вярно, кога е било недостатък? Всъщност тя говори достатъчно, но това не помага.
— Точно това исках да кажа — обясни търпеливо химикът. — Няма е в посока, в която почти никое друго хубаво момиче не е. И не би трябвало да бъде — добави той за яснота.