Жените и загрижените девици си позволиха малко да се поотпуснат.
— Студена! — казваха с надежда една на друга не без нотки на задоволство и все пак не чак със самодоволство, защото фактът, че някой може да бъде съвсем безразличен към нечий мъж не бе съвсем положителен. Но повечето се почувстваха успокоени от тази класификация, макар че остана известно съмнение, предизвикано от дрехите на Даяна. Бе трудно да се повярва, че някой ще хвърли толкова сили и грижи на вятъра без да има нещо наум.
Съпругът на Хелън Дейли — Остин Дейли, биохимикът, вторият човек в „Дар“, възприе друга гледна точка.
— Когато нов човек се появи в института, винаги се вдига вълна от клюки и предположения. Не разбирам защо — оплака се той. — Младите, които идват, наистина хвърчат във въздуха като си мислят, че са чудесни, че светът започва от тях, точно както са правели и родителите, и прародителите им. Заплитат се точно в същите бъркотии, демонстрират същата енергия и правят същите грешки. Нищо ново. Накрая се оказват от някой от означените четири-пет типа хора. Интересно става само ако някой се опита да преживее отново своята младост, което е забранено от Бога.
— Харесвам да съм млада — каза жена му.
— Харесваш, че си била млада, както и аз — поправи я той. — Но отново млад — не, благодаря. Отново не.
— Но аз харесвах това. Вълнение, цветове, прелестни рокли, чудесни партита, яздене на луна, тръпката на ново приключение…
— Като чудесните лета в нечие детство. Но забравяш разочарованията, омразата към съперниците, горчивината от загубите, нещастието да бъдеш изоставен, раните от изпусната дума, мъките и тревогите, сълзите нощем върху възглавницата… Не, дори на спомена за младостта не издържам. Златните момчета и момичета са живели в златно време.
— Не се преструвай пред мен на стар циник, Остин.
— Любов моя, не съм циник, признавам. Но не съм и вторачен в миналото фантазьор. Жал ми е за онези млади мъже и момичета, които трябва да преминат през мъчителния процес на изгубването на илюзиите си преди да съзреят, но когато наблюдаваш това отстрани изглежда много еднообразно.
— Добре, да се върнем на въпроса. Какъв тип смяташ ще се окаже най-новата?
— Младата Даяна? Рано е да се каже. Тя е от тези, които сега ги наричат бавно развиващи се. В момента по ученически е влюбена в нашия Франсис.
— О, не…
— Какво „О, не!“. Той може и да не е по вкуса ти, но добре отговаря на типа баща, този Франсис. Наблюдавал съм и преди подобна ситуация. Ще я гледам и сега. Той, разбира се, няма изобщо да разбере. Никога не разбира. Но въпреки всичко тя е една не-обикновена млада жена и аз не се наемам да пред-скажа накъде ще се насочи, когато това чувство й мине.
Прав ли бе или не Остин Дейли? В Даяна нищо особено не се промени през първите седмици в „Дар“. Тя продължи да се държи независимо, макар да не бе нелюбезна. Към част от мъжете запазваше дружеска нотка, към други постепенно увеличаваше разстоянието. Безупречното й поведение й създаде добри отношения с доста млади жени. Постепенно си завоюва името на особнячка. Взеха да разглеждат многото й грижи за външния вид като поредната нейна странност. Нещо като занимание с изкуство, като икебана или рисуване на акварел, практикувано от Даяна за собствено удоволствие. Този възглед се затвърди след откритието, че тя охотно дава наистина полезни съвети по това свое хоби на всеки, който ги иска. Едно не кой знае какво увлечение, мислеха в „Дар“ и не особено обезпокояващо, докато не вземе големи размери. Скъпо, обаче. По всеобщо мнение цялата й заплата, ако не и повече, отиваше за дрехи и украшения.
— Странно дете — отбеляза Каролайн Саксоувър. — Мозъкът й е предопределен за един начин на живот, а някои нейни вкусове — за съвсем друг. Сега сякаш е застинала в нещо като безветрена зона между двата начина и не се опитва да излезе от нея. Вероятно някой ден внезапно ще се пробуди.
— Което означава, че ще се окажем пред поредното емоционално увлечение и ще загубим поредния добър работник — каза мрачно Франсис. — Започвам да ставам консерватор. Питам се, дали на момичетата над определена степен на грозотата въобще трябва да се разрешава да прахосват времето на преподавателите от университетите! Това започва да струва скъпо на нашата икономика. Предполагам, че и тест по грозота не би гарантирал нищо. Но продължавам да се надявам, че един ден ще успеем да съберем няколко момичета, чиито индивидуални цели стоят по-високо от стадните им инстинкти.