Артър Кларк
Неприятности с туземците
Летящата чиния се спусна вертикално през облаците, рязко забави движението си на около петдесет стъпки над повърхността и след това с глух удар се приземи върху ивица затревена блатиста земя.
— Приземяването ни не бе безупречно — каза капитан Викстпил. Разбира се, не използва точно тези думи. Човешките уши щяха да възприемат коментара му по-скоро като кудкудякане на сърдита кокошка. Старшият пилот Кърклуг откачи три от пипалата си от контролното табло, опъна четирите си крака и спокойно се отпусна.
— Не съм виновен, че автоматиката отново ни подведе — промърмори. — Какво обаче можем да очакваме от кораб, който трябваше да бъде бракуван още преди пет хиляди години? Ако онези бюрократи на базовата планета…
— Няма значение. Все пак пристигнахме цели, което донякъде надвиши очакванията ми. Кажи на Кристал и Данстор да дойдат. Искам да разменя няколко приказки с тях, преди да се отправят на път.
Кристал и Данстор очевидно не бяха от един и същ вид с останалите членове на екипажа. Нямаха очи на тила си и притежаваха само по един чифт ръце и крака, както и други недостатъци, които колегите им си даваха вид, че не забелязват. Именно тези недостатъци обаче станаха причина за включването им в сегашната експедиция, тъй като двамата се нуждаеха от минимална маскировка, за да не се разбере, освен при най-близък оглед, че не са човешки същества.
— Сигурни ли сте, че сте съвсем наясно с инструкциите? — попита капитанът.
— Естествено — не без известна обида в гласа отговори Кристал. — Не за пръв път установявам контакт с примитивна раса. Колкото до познанията ми по антропология…
— Добре. А езикът?
— Това е грижа на Данстор, но и аз вече го говоря съвсем прилично. Ако съдим по наученото от техните радиопрограми през последните две години, доста е елементарен.
— Имате ли още нещо да кажете, преди да се отправите на път?
— Ами… да — в гласа на Кристал се почувства известно колебание. — От техните предавания става ясно, че общественото им устройство е много примитивно, като престъпленията и въобще правонарушенията са широко разпространени явления. На мнозина от по-заможните граждани се налага да използуват така наречените детективи и телохранители, за да защитят своя живот и имущество. Искаме да помолим за нещо, макар и да знаем, че не е предвидено в правилника…
— За какво?
— Ами, бихме се чувствали много по-спокойно, ако дадете по един прекъсвач „Марк III“ на всеки от нас…
— И дума да не става! Научат ли в базата за това, направо отивам на военен съд. Какво ще стане, ако убиете някого от туземците? Ще трябва да отговарям лично пред Бюрото за междузвездна политика, пред Службата за защита на коренното население и пред кого ли още не…
— Работата е там, че ако пък нас ни убият, неприятностите ви няма да са по-малки — отвърна развълнувано Кристал. — Най-сетне, вие отговаряте за нашата сигурност. Спомняте ли си радиопиесата, която ви разказах? В едно обикновено семейство само през първия половин час бяха извършени две убийства.
— Добре, добре. Ще ви дам само един „Марк III“. Не искам да причинявате твърде големи вреди, ако все пак имате неприятности.
— Много ви благодаря. Сега се чувствам по-спокойно. Ще ви докладвам през всеки тридесет минути, както се договорихме. Не би трябвало да отсъстваме повече от два часа.
Капитан Викстпил проследи с поглед как двойката изчезна отвъд хълма и дълбоко въздъхна.
— Уф! Как пък от целия екипаж се спряха точно на тези двамата! — рече.
— Това бе неизбежно — отвърна пилотът. — Всички тези примитивни раси се ужасяват от непознатите неща. Ако бяха видели нас, щяха да се паникьосат и да започнат да ни обсипват с бомби, още преди да се усетим. С тези работи трябва да се внимава.
Капитан Викстпил с разсеян вид преплиташе пипалата си. Винаги правеше така, когато бе разтревожен.
— Разбира се — каза, — винаги мога да излетя и да докладвам, че мястото е опасно. Да, това наистина би ни спестило много неприятности — добави с облекчение.
— И по този начин да обезсмислим всички месеци, през които изучавахме планетата, така ли? — попита възмутеният пилот.
— Няма да ги обезсмислим — отвърна капитанът и примигна с бързина, която нито едно човешко око нямаше да бъде в състояние да долови. — Докладът ни ще бъде от голяма полза за следващата експедиция. Ще предложа тя да дойде, да кажем, след пет хиляди години, когато планетата би могла вече да е цивилизована. Макар че, искрено казано, съмнявам се в последното.
Самюъл Хигинсботъм тъкмо закусваше със сирене и ябълково вино, когато забеляза двете фигури, вървящи по алеята. Забърса уста с опакото на ръката си, положи внимателно бутилката до косата и изгледа с леко удивление двойката, оказала се в обсега на гласа му.