— Така няма да стигнем доникъде — вметна Кристал нетърпеливо. — Ние сме тези, които трябва да му задаваме въпроси. Опитай се да разбереш къде можем да се свържем с официални лица.
Преди Данстор да успее да отговори, от вътрешността на къщата се разнесе гръмовит глас.
— Джими! Кой е там?
— Двама… мъже — отвърна Джими след известно колебание. — Поне приличат на мъже. Дошли са от Марс. Знаех си, че това ще се случи.
Отвътре се разнесе шум, предизвикан от енергични движения, и от мрака изникна фигурата на жена със слонски размери и свиреп вид. Първо погледна чужденците, сетне погледна списанието на Джими, и накрая оцени обстановката.
— Не ви ли е срам! — изкрещя. — Не ми стига един мързелив син, дето за нищо не го бива и по цял ден чете тези дивотии, ами и вие, уж възрастни мъже, идвате тук да му мътите още повече главата! От Марс, я! Сигурно сте дошли тук с летяща чиния?
— Не съм казвал нищо за Марс — отвърна плахо Данстор.
Вратата се хлопна. Отвътре се чуха кратка препирня, звукът на разкъсана хартия и жаловит вопъл. И толкоз.
— Е — промълви най-сетне Данстор. — Какво да правим сега? И защо той каза, че сме дошли от Марс? Ако не се лъжа, това дори не е най-близката планета.
— Не знам — отвърна Кристал. — Предполагам, за тях е естествено да си помислят, че сме дошли от някоя близка планета. Ще бъдат много удивени, когато разберат истината. Марс! От това, което си спомням, там е по-зле даже и от тук — очевидно бе започнал да губи част от своето изследователско усърдие.
— Нека да оставим засега къщите — каза Данстор. — По улиците би трябвало да срещнем още хора.
Предположението му се оказа съвсем основателно, тъй като след миг бяха обградени от малки момчета, които се обръщаха към тях с неразбираеми обаче очевидно груби думи.
— Дали би трябвало да ги омилостивим с подаръци? — попита Данстор. — Този номер обикновено сработва сред по-изостаналите раси.
— Ти носиш ли в себе си подаръци?
— Не. Мислех си, че ти…
Преди Данстор да завърши изречението, мъчителите им си плюха на петите и изчезнаха в една странична уличка. На пътя се бе появила величествена фигура в синя униформа.
В очите на Кристал се появи блясък.
— Полицай! — каза. — Навярно е зает с разследването на някое убийство. Все пак, надявам се да ни задели малко време — добави не съвсем уверено.
Полицаят Хинкс изпита известно учудване от вида на непознатите, но това не се отрази на гласа му.
— Добър ден, господа. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Наистина можете — отговори Данстор с най-дружелюбния и ласкателен възможен тон. — Виждате ли, ние току-що кацнахме на тази планета и желаем да установим контакт с властите.
— Моля? — Хинкс бе изненадан и настъпи пауза, но не за дълго. Той бе съобразителен млад човек, който не възнамеряваше цял живот да си остане селски полицай. — Значи така, току-що сте кацнали? Предполагам, с космически кораб?
— Точно така — отговори Данстор, почувствал огромно облекчение от отсъствието на всякакво недоверие или враждебност в гласа на полицая. Чувства, често проявявани на по-примитивните планети след научаването на такава информация.
— Добре, добре — рече полицаят Хинкс с глас, който според него трябваше да внуши доверие и да предразположи събеседниците му (всъщност, ако тези двамата започнеха да буйстват, пак нямаше да го уплашат — видяха му се много дребни и мършави). — Кажете ми само какво искате и ще видя с какво мога да ви помогна.
— Приятно ми е да чуя това — отвърна Данстор. — Виждате ли, кацнахме в тази сравнително отдалечена местност, защото не бихме искали появяването ни да предизвика паника. Според нас би било желателно нашето присъствие да бъде известно на колкото се може по-тесен кръг хора, докато установим контакт с вашето правителство.
— Разбирам — каза Хинкс, като междувременно се оглеждаше с надеждата да открие човек, чрез когото да се свърже с началника си. — И какво смятате да направите след това?
— Боя се, че не съм упълномощен да обсъждам дългосрочната ни политика спрямо Земята — отвърна уклончиво Данстор. — Засега мога да кажа само това, че тази част на Вселената се изследва с цел да бъде подпомогната, и че бихме могли да ви бъдем полезни с много неща.
— Това е много мило от ваша страна — отвърна искрено Хинкс — Според мен най-добре е да отидем заедно в участъка, откъдето ще позвъним направо на министър-председателя.
— Много ви благодарим — отвърна Данстор, изпълнен с благодарност. И двамата доверчиво тръгнаха заедно с Хинкс, без да обръщат внимание на това, че той се стремеше да изостава малко зад тях, докато се придвижваха към полицейския участък.