Точно в този миг Грахъм съвсем ясно осъзна, че е напълно трезвен, и че това, което бе чул, представляваше самата истина.
Не се чу съскане или някакъв друг шум. Не се появиха електрически искри или цветни лъчи. Просто една част от стената с радиус от три стъпки тихо се разпадна и се превърна в малка пясъчна пирамида. През отвора в килията нахлу слънчева светлина, след което Данстор прибра оръжието си.
— Е, да вървим — каза той на Грахъм. — Чакаме ви.
Никой не ги преследва, тъй като полицаят Хинкс в момента продължаваше да спори по телефона. Няколко минути след това съобразителният млад човек се завърна при килиите и получи най-големия шок в своята служебна кариера. В кръчмата „Уайт Харт“ никой не се изненада от пристигането на Грахъм. Всички знаеха как и къде е прекарал нощта и се надяваха местният съд да прояви снизходителност към него при разглеждането на делото му.
Кристал и Данстор доста боязливо се наместиха върху задната седалка на раздрънкания „Бентли“, който Грахъм гальовно бе нарекъл Роуз. Под очукания капак обаче работеше съвсем изправен мотор и не след дълго напуснаха Литъл Милтън със скорост от петдесет мили в час. Пътуването им доказа убедително, че всяка скорост е относителна, тъй като Кристал и Данстор се уплашиха до смърт, макар че през последните години спокойно бяха прекосявали Космоса със скорост от няколко милиона мили в секунда. Когато Кристал се посъвзе, извади от джоба си малък портативен радиопредавател и се свърза с кораба.
— Връщаме се — изкрещя, опитвайки се да надвие шума на вятъра. — Придружени сме от едно доста разумно човешко същество. Очаквайте ни… ох!… току-що прекосихме мост… след около десет минути. Не, не, разбира се. Не сме имали никакви неприятности. Всичко премина съвършено спокойно. Довиждане.
Грахъм се извърна, за да провери как се чувстват пътниците му. Гледката бе забавна, тъй като течението бе отнесло недобре залепените им очи и коси и почти разкрило истинската им външност. Грахъм с известно смущение заподозря, че новите му познати са лишени и от носове. Нямаше значение, човек привиква към всичко. През близките години щеше да види още много непривични неща.
Какво последва, естествено, ви е известно. Досега обаче никой не беше разказвал пълната история за първото кацане на Земята и за обстоятелствата, при които посланик Грахъм стана пръв представител на човечеството във Вселената. Основните подробности научихме, след като проявихме доста голяма настойчивост, от самите Кристал и Данстор, докато работихме в Отдела за извънземни въпроси.
Съвсем ясно е защо след успешната им мисия на Земята техните началници им възложиха да установят първия контакт с нашите тайнствени и загадъчни съседи, марсианците. Съвсем ясно е също така и защо Кристал и Данстор приеха твърде неохотно това ново нареждане. Не останахме изненадани от това, че сетне никой не чу нещо повече за тях.