Внезапно колата зад него го удари. Главата му политна назад, след това напред. Вбесен, Лу дръпна ръчната спирачка и изскочи навън. Оня отзад също бе слязъл и Лу с огорчение установи, че е поне сто и десет кила, и то само мускули.
— Защо не си отваряш очите бе! — извика Лу и размаха пръст.
Мина отзад и провери колата. По бронята имаше малко боя от чуждия автомобил. Можеше да се направи на кофти ченге, но се отказа. Рядко го правеше, защото му струваше много усилия.
— Извинявай, приятел — каза другият шофьор.
— Няма нищо — отвърна Лу.
Качи се в колата и бавно подкара, като се озърташе да не се блъсне отново.
Внезапно му хрумна нещо. Изглежда, ударът му беше избистрил ума. Как не се беше сетил досега? За момент погледът му се зарея в пространството. А той седеше, прехласнат по изникналото като с вълшебна пръчица решение. Така се беше умислил, че бабанкото зад него трябваше да го подсети с клаксон да се движи.
— Боже мили — каза Лу на глас.
Ама наистина, как не се бе сетил по-рано? Всички факти го сочеха, макар да бе невъобразимо отвратително.
Той грабна слушалката и набра номера на Лори в Службата по съдебна медицина. Телефонистката му съобщи, че трудовият й договор е бил прекратен.
— Какво? — не разбра Лу.
— Уволниха я — отвърна телефонистката и затвори.
Лу набра домашния й номер и се изруга, че не се е обадил по-рано, за да разбере как е протекла срещата с шефа й. Явно не беше минала добре.
Отговори му телефонният секретар — за съжаление. Той остави съобщение да му се обади незабавно в службата, а ако не е там — вкъщи.
Затвори телефона. Жалко за Лори. Уволнението трябва да е било страхотен удар за нея. Бе от малкото хора, които си обичаха работата толкова, колкото и той.
— Ето я! — извика Тони и сръга Анджело да се събуди.
Анджело разтърси глава и присви очи към предното стъкло. По време на краткия му сън се бе стъмнило. Главата му беше замаяна, но въпреки това той успя да види жената, към която сочеше Тони. Беше на три метра от зданието и вървеше към вратата.
— Хайде! — изкомандва Анджело, измъкна се от колата и едва не падна по очи.
Кракът му беше изтръпнал от неудобната поза, в която беше спал. Докато той се мъчеше да тича с вдървения крак, Тони взе значителна преднина. Когато стигна вратата, Анджело усещаше как хиляди игли се впиват в крака му. Дръпна вратата и видя Тони да говори с жената във входа.
— Искаме да поприказваме с вас в участъка — заяви Тони, имитирайки Анджело.
Анджело го виждаше, че държи значката си твърде високо, та Лори Монтгомъри да прочете какво пише на нея. Той дръпна ръката му надолу и се усмихна. Тони я бе познал от снимката — Лори бе наистина хубава.
— Става дума за съвсем кратък разговор — каза Анджело. — Чиста формалност. Ще ви докараме след няма и час. Отнася се за работата ви в Службата по съдебна медицина.
— Не съм длъжна да ходя където и да било.
— Излишно е да правите скандали — каза Анджело.
— Дори не съм длъжна да говоря с вас.
Личеше си, че не е от лесните мацета.
— Съжалявам, но трябва да настоя — заяви Анджело.
— Аз дори не ви познавам. От кой участък сте?
Анджело се озърна. Входът бе пуст. Този път май трябваше да стане насила. Той погледна Тони и леко му кимна. Разбрал намека, Тони пъхна ръка под сакото си, измъкна беретата и я насочи към Лори.
Анджело примигна, тъй като Лори нададе такъв писък, че би могла да събуди и умрелите в гробището „Сейнт Джон“ чак в Риджънт Парк.
Със свободната си ръка Тони сграбчи Лори за врата, за да я закара насила в колата. В отговор куфарчето й се заби в слабините му. Той се сви на две от болка. Щом се изправи, насочи пистолета си към гърдите на жената и даде два бързи изстрела. Лори се свлече като подкосена. Гърмежите бяха оглушителни — Тони не беше поставил заглушителя, защото мислеше, че няма да му се наложи да прибегне до сила. Замириса на барут.
— От какъв зор я застреля? — сопна се Анджело. — Нали трябваше да я заведем жива?
— Побеснях — отвърна Тони. — Тя ме шибна в яйцата с проклетия си куфар!
— Давай да изчезваме! — заповяда Анджело.
Те грабнаха Лори за ръцете, Анджело подбра и куфарчето и двамата я повлякоха към колата. Жива или мъртва, трябваше да я закарат на „Монтегю Бей“.
Изтикаха я на задната седалка по най-бързия начин. Някои от минувачите ги изгледаха подозрително, но никой не се обади. Тони седна до нея, а Анджело зад волана, запали и подкара по Деветдесета улица.