— По-добре да няма следи от кръв по тапицерията — отбеляза Анджело, вперил поглед в огледалото за обратно виждане. Отзад Тони се бореше с тялото. — Какво правиш, по дяволите?
— Мъча се да измъкна чантичката под нея — изгрухтя Тони. — Сграбчила я е в мъртва хватка, като че ще й трябва.
— Мъртва ли е? — попита Анджело. Още кипеше от яд.
— Не е мръднала — отговори Тони. — А, пипнах я! — Той победоносно вдигна чантичката.
— Ако Серино ме попита какво се е случило, ще се наложи да му кажа — отсече Анджело.
— Извинявай, ама нали ти обясних — побеснях. Ей, я гледай! Тая кучка е тъпкана с пари! — Тони размаха шепа двадесетачки от портмонето.
— Само я дръж така, че да не се вижда отвън — каза Анджело.
— А, не!
— Сега пък какво ти става? — сопна се Анджело.
— Тая мацка не е Лори Монтгомъри — обяви Тони, вдигайки очи от някакъв пропуск. — Тая е Морийн Уортън, заместник районен прокурор. Но изглежда точно като оная на снимката. — Тони се пресегна и взе вестника със снимката на Лори. Отмахна косите от лицето на Морийн и я сравни с нея. — Доста си приличат.
Анджело стисна волана така, че кокалчетата му побеляха. Трябваше да разкаже на Серино всичко за Тони, и то без да го питат. Заради него бяха пречукали друга жена, на всичко отгоре заместник районен прокурор. Това хлапе го влудяваше.
— Аз съм, Понти — рече Франко. Обаждаше се на Вини Доминик. — Намирам се в колата и се насочвам към тунела. Искам само да ти кажа, че двамата, за които си говорехме, току-що пречукаха още една млада жена, посред бял ден. Това е лудост! Направо не разбирам!
— Добре че се обади — каза Вини. — Мъчех се да те открия. Това славейче, с което ме свърза — приятелчето на приятелчето на любовницата на Тони Руджеро, изпя истината. Той знае какво правят тия двамата. Направо невероятно. Никога нямаше да се сетиш.
— Да се връщам ли?
— Не, продължавай да ги следиш — разпореди Вини. — Сега уреждам разговор с хора от клана Лучия. Ще уточним какво ще предприемем. Трябва да спрем Серино, но така, че да извлечем полза от ситуацията.
Франко затвори телефона. До колата на Анджело имаше петдесетина метра. Вини знаеше какво става, а Франко умираше от любопитство също да научи.
Лори сви дланите си на фуния, опря ги на стъклото на заключената входна врата на богаташката сграда на Петдесет и пета улица в Ийст Енд и надникна вътре. Виждаха се няколко мраморни стъпала, които свършваха пред друга заключена врата.
Тя отстъпи назад и огледа фасадата. Зданието бе пететажно, с аркада. От високите прозорци на втория етаж струеше светлина. На третия етаж също светеше, по-нагоре прозорците бяха тъмни.
Отдясно на вратата имаше месингова табела с надпис „Манхатънско хранилище за донорни органи, отворено от 9 до 17“. Тъй като минаваше пет следобед, Лори не се учудваше, че входната врата е заключена. Все пак светлините на втория и третия етаж означаваха, че в сградата има някой, и Лори реши, че трябва да говори с него.
Върна се при вратата и почука силно — като първия път. Никой не отговори. Тя погледна наляво и забеляза служебен вход, отиде до него и се опита да надникне. Беше съвсем тъмно и не видя нищо. Върна се при главния вход и тъкмо се канеше да почука отново, когато съгледа нещо, което дотогава й бе убягвало. Под табелата, почти скрит от бръшляна, който се виеше по сградата, имаше звънец. Лори натисна месинговото копче и зачака. След малко фоайето зад стъклените врати светна. Вътрешната врата се отвори и една жена, облечена в дълга, семпла вълнена рокля, слезе по мраморните стъпала. Роклята й бе толкова тясна, че тя слизаше на една страна. Беше към петдесет и пет годишна, сериозното й лице излъчваше строгост, а косата й бе навита в стегнат кок.
Тя се приближи до външната врата и с жестове се опита да обясни, че вече е затворено, като непрекъснато сочеше часовника си.
На свой ред Лори изобрази, че би желала да говори с някого, движейки ръката си като кукловод, който отваря устата на кукла. След като това не подейства, извади значката си на съдебен лекар и я показа въпреки изричното предупреждение на Бингам, че ще разпореди да я арестуват. Този път значката не оказа вълшебното си въздействие и Лори се принуди да извади визитката, взета от апартамента на Ивон Андре, и да я прилепи до стъклото. Най-накрая жената се умилостиви и дръпна резето.