— Изчакайте — каза Гъртруд, отиде до бюрото си и натисна няколко клавиша на компютърния терминал. — Да, Ивон е била регистрирана. Повече не мога да ви кажа.
— Много ви благодаря за информацията — рече Лори. — Имам още един въпрос. Някой да е влизал с взлом в тази сграда през последната година?
Гъртруд обърна очи нагоре.
— Наистина не зная дали имам право да ви дам тази информация, но тя така или иначе е обществено достояние и винаги можете да я вземете от полицията. Да, преди няколко месеца тук имаше взломна кражба. За щастие не бяха задигнали кой знае какво и нямаше вандалщина.
Лори се надигна от стола.
— Бяхте извънредно любезна да ми отделите толкова време.
— Искате ли да ви дам от нашите рекламни материали? — попита Гъртруд.
— С удоволствие — отвърна Лори.
Гъртруд извади от един шкаф няколко брошури, които Лори прибра в куфарчето си, след което се разделиха.
Щом излезе на Петдесет и пета улица, Лори отиде до Лексингтън авеню и хвана такси за центъра, като даде на шофьора адреса на Службата по съдебна медицина. Подозренията й се потвърждаваха, това й връщаше увереността, че е на прав път, и тя искаше да уточни с Джордж Фонтуърт още нещо за последните случаи на свръхдоза. Макар че минаваше шест часът, се надаваше, че ще го завари в Службата, обикновено той оставаше след работно време.
Когато наближиха обаче, Лори се притесни, че може да се сблъска с Бингам — и той често оставаше след работно време, затова накара шофьора да свие от Първо авеню в Тридесета улица. Когато се изравниха с рампата на моргата, тя му извика да спре. Опасенията й се потвърдиха — персоналната кола на Бингам, една от привилегиите на главния съдебен лекар, го чакаше.
— Сетих се нещо — обясни Лори на шофьора през плексигласовата преграда и му даде домашния си адрес.
Псувайки на неизвестен за нея език, той обърна към Първо авеню и след петнадесетина минути спря пред жилището й.
Още валеше и тя хукна към входа. Изненада се от разбитата ключалка на вътрешната врата и наум си отбеляза да се обади на домоуправителя.
Искаше час по-скоро да звънне на Лу, затова се насочи право към асансьора, без да си даде труда да прибере пощата.
В момента, когато вратите на асансьора се затваряха, в процепа се появи ръка, която се опита да ги задържи. Лори посегна към копчето за отваряне на вратите, но вместо него натисна това за затварянето им. Ръката се отдръпна, вратите се затвориха и асансьорът потегли.
Докато отключваше, тя чу зад гърба си да се отваря вратата на Дебра Енглър.
— Търсиха те двама мъже — съобщи Дебра. — Досега не съм ги виждала. Звъниха два пъти.
Въпреки че не й се нравеше Дебра да й се бърка в работите, Лори се зачуди кои ли са били тези двама мъже и защо са я търсили. Освен във връзка със смъртните случаи от свръхдоза… Мисълта я накара да настръхне. Зададе си въпроса как ли са стигнали дотук, без да им е отворила, после се сети за разбитата ключалка на вътрешната врата и попита Дебра как са изглеждали.
— Не можах да ги разгледам добре — заяви Дебра, — но не ми вдъхнаха доверие. Повтарям, звъниха два пъти.
Лори се обърна и отключи последната брава. Хрумна й, че ако тези двамата са идвали с лоши намерения, те са могли да се качат по черното стълбище и да разбият задната врата към кухнята.
Тя блъсна вратата. Пантите, покрити с безброй слоеве боя, изскърцаха. Апартаментът изглеждаше непокътнат. Не се чуваше нищо необичайно, не се виждаше нищо подозрително. Лори предпазливо прекрачи прага, готова да побегне при най-малкия съмнителен шум.
С крайчета на окото забеляза, че нещо лети към нея. С неволен вик, който приличаше повече на хълцане, отколкото на писък, изпусна куфарчето и вдигна ръце, за да се прикрие. В същия момент котаракът скочи отгоре й, оттам се хвърли върху масата в антрето, присви уши и хукна към хола.
С ръка на сърцето Лори се подпря на вратата. Пулсът й беше като след няколко сета тенис. Тя си пое дъх, затвори вратата и пусна многобройните резета. Наведе се за куфарчето и влезе в хола. Щуравият котарак изскочи от скривалището си, метна се върху библиотеката, оттам се покатери на корниза и от висотата на положението си се опули предизвикателно.
Лори се отправи към телефона. Сигналната лампичка на автоматичния секретар мигаше, но тя не изслуша записаните съобщения, а веднага набра служебния телефон на Лу. Той не отговори, и тя започна да избира домашния му номер, когато на вратата се позвъни. Стресната, затвори телефона.