Вратата рязко изщрака и я откъсна от мислите й. Тя се обърна и с изненада видя вместо Брус двама непознати, единият от които носеше старомодна докторска чанта.
— Доктор Монтгомъри? — попита по-високият.
— Аз съм — отвърна Лори, изтръпнала от мисълта, че тези двамата са същите, които я търсиха в апартамента.
— Трябва да отидем в центъра на града и да поговорим — заяви Анджело. — Последвайте ме, ако обичате!
— Кои сте вие? — разтреперана, попита тя.
— Няма значение — съобщи по-ниският и започна да разбутва количките със свободната ръка, проправяйки си път към нея.
Високият го последва.
— Какво искате от мен? — Ужасът й се засилваше.
— Само да поговорим — отвърна Тони.
Лори беше в капан. Нямаше къде да бяга, навсякъде й се изпречваха колички с трупове. Тони разблъскваше последните колички помежду им.
Тя пусна чантичката си на пода и от отчаяние сграбчи ръчките на количката с тялото на Стефани Хабърлин, после изпищя за кураж и засили количката към изненадания Тони. Първоначално той прецени, че ще устои, после се опита да се отмести от пътя на набралата скорост количка, но не успя. Количката се вряза в него и го събори. От удара трупът се преобърна и една студена мъртва ръка обви врата на Тони. Без да му дава възможност да се опомни, Лори засили втора количка върху му, а третата насочи срещу Анджело и го повали.
Тони изблъска затисналия го труп и се освободи от обятията му. Заклещен между количките, той все пак успя да измъкне пистолета. Но преди да се прицели, Лори засили нова количка отгоре му; количките, разбутани от изправящия се Анджело, я последваха. Лори тъкмо хващаше друга количка, когато Тони натисна спусъка. Въпреки заглушителя изстрелът прогърмя в затвореното пространство. Куршумът свирна край рамото на Лори, вече устремила се към вратата. Тя изскочи навън и затръшна вратата след себе си, после трескаво се огледа за нещо, с което да я залости. Не намери нищо и хукна да бяга, ала само след няколко стъпки чу, че вратата на хладилника се отваря зад гърба й.
Сви към канцеларията, видя, че е празна, продължи към стаята на охраната, втурна се вътре и се опита да събуди заспалия пазач с вика:
— Помощ! Спасете ме! Двама души…
Отчаяна от безмълвието му, сграбчи пазача за рамото. За неин ужас главата му се люшна като парцалена, повличайки слепените от кръвта карти. Тя видя огнестрелната рана на челото, невиждащите очи и кървавата пяна в ъгълчетата на устата. На бюрото, около главата му, имаше локва от вече спечена кръв.
Лори изпищя и пусна рамото. Пазачът се свлече на стола и главата му се килна неестествено назад. Тя се обърна да побегне и видя, че вече е късно. По-ниският влетя през вратата с насочен пистолет и разкривена в демонична усмивка уста. Той се прицели в главата й и започна да се приближава като в забавен каданс. Дори виждаше канала на заглушителя.
Дулото спря на два пръста от носа й. Лори не можеше да помръдне, парализирана от страх.
— Не стреляй! — изкрещя високият иззад рамото на Тони. — Моля те, не стреляй!
— Щеше да е голям кеф — произнесе Тони.
— Давай, пускай й газ! — каза Анджело, после сложи черната докторска чанта на бюрото и ритна стола да не му пречи.
Мъртвият пазач се изтърколи от стола и падна на пода. Анджело излезе в коридора и се огледа — чуваха се гласове.
Тони наклони дулото на пистолета. С огромно усилие се бе удържал да не натисне спусъка. Напъха го в джоба на сакото си, отвори черната чанта и извади газовия флакон и найлоновата торба, наду я и тръгна към Лори, която заотстъпва назад, докато опря в някаква маса.
— За сладка почивка е време — каза Тони и рязко нахлузи торбата върху главата й.
С разширени от ужас очи Лори се опря на масата зад гърба си, за да запази равновесие. Напипа с дясната ръка стъклено преспапие, сграбчи го и замахна напосоки. Уцели Тони в слабините. Той пусна торбата и инстинктивно притисна ръце върху удареното място. Лори смъкна торбата от главата си. Гадеше й се от сладникаво миришещия газ, но тя събра сили и побягна. Свит на две, Тони не можа да й попречи, а застаналият в коридора Анджело не успя да реагира.
— По дяволите! — извика той и хукна подир нея, следван от куцукащия Тони, който бе грабнал чантата, торбата и газовия флакон.
Лори затича по обратния път — покрай чамовите ковчези и големия хладилник. Надяваше се да срещне някого, за да потърси закрила. Видя, че в централната зала за аутопсии свети, и нахлу вътре с надеждата, че ще намери някого. За свой ужас откри само един санитар, който миеше пода.