— Помогнете ми! — запъхтяно извика тя.
Санитарят изглеждаше объркан от внезапната й поява.
— Двама души ме преследват! — изкрещя Лори.
Изтича до мивката и измъкна голям хирургически нож. Не беше кой знае каква защита срещу пистолет, но нямаше друго.
Санитарят явно я мислеше за луда, но преди тя да е казала още нещо, вратата се отвори с трясък и Анджело нахлу с изваден пистолет.
— Край на тичането! — обяви той настървено между две глътки въздух.
Тони дотича по петите му с чантата, флакона и торбата в едната ръка и с пистолета в другата.
— Какво става тук? — попита санитарят, хванал с две ръце четката с дълга дръжка.
Тони мигновено вдигна пистолета си и го простреля в главата. Той се строполи на пода, а Тони се запъти да провери резултата.
— Трябва ни момичето! — изкрещя Анджело. — Газ!
Тони отново наду торбата и се приближи към Лори.
Ужасена от смъртта на санитаря, тя бе неспособна да се съпротивлява. Хирургическият нож се изплъзна от пръстите й и издрънча на пода. Тони нахлузи торбата на главата й изотзад, тя направи слаб опит да я смъкне, но вече бе вдишала два-три пъти от сладникавия газ и ръцете не й се подчиняваха. Краката й се подкосиха и Лори се свлече в безсъзнание.
— Бягай да донесеш един ковчег! — нареди Анджело. — Бързо!
След малко Тони се върна с ковчега, чук и пирони. Двамата я хванаха за главата и краката и я наместиха вътре, после свалиха торбата от главата й. Тони постави капака и се приготви да го закове, но Анджело реши, че първо трябва да се пусне още газ вътре. Тони пъхна флакона в ковчега и веднага усети миризмата на излизащия газ, затова измъкна флакона и затвори капака.
— Повече не може — обясни той.
— Да се надяваме, че ще я държи — каза Анджело и посочи към количките до стената. — Докарай една!
Докато Тони буташе количката, Анджело закова капака, после наместиха ковчега на количката. Тони постави газовия флакон и торбата обратно в чантата, а самата чанта сложи върху ковчега. Двамата избутаха количката от залата и почти на бегом минаха покрай канцеларията и стаята на охраната. Когато излязоха на рампата, Тони остана да пази количката, а Анджело се зае с паркираните линейки. Ключовете на първата, която провери, висяха на таблото. Пъргаво натовариха ковчега отзад и Анджело подаде ключовете на Тони с думите:
— Карай направо към кея, там ще се чакаме.
Тони се покатери в кабината и запали.
— Давай, давай! — викна Анджело и с енергични жестове го насочи как да излезе на Тридесета улица. Отново му се счуха гласове откъм моргата. — Карай — каза Анджело и хлопна веднага вратата на линейката.
После я изпрати с поглед, докато зави по Първо авеню. Изтича до колата си и я последва.
Обади се на Серино от колата.
— Стоката е при нас — съобщи той в слушалката.
— Чудесно — отвърна Серино. — Докарайте я на кея. Аз ще взема Травино. Чакаме ви.
— Не стана чисто — рече Анджело. — Длъжен съм да ти го кажа.
— Няма значение, щом сте я пипнали. А и тъкмо навреме. „Монтегю Бей“ ще отплава утре сутринта, така че малката ни докторка ще се поразходи.
16
8:55 ч вечерта, понеделник
Манхатън
Лу спря пред рампата на моргата, после върна назад и паркира отстрани. Отпред имаше само една линейка, така че можеше да спре и пред входа, но не искаше да пречи на втората, която обикновено беше там и сигурно скоро щеше да се върне.
Сложи полицейската си картичка под предното стъкло и слезе. При спомена как се е държал с Лори по телефона му идеше сам да се ритне. Време беше да се научи да не прекалява! Нейната защита на Джордан си беше естествена реакция срещу нападките му. Явно този път наистина я беше ядосал, затова не се учуди, когато се опита да й позвъни и тя не вдигна телефона. Все пак се надяваше, че Лори ще му се обади, но това не се случи и след половин час той реши да отиде до Службата по съдебна медицина и да изглади нещата. Дано само не си е тръгнала!
Мина покрай стаята на охраната, хвърли поглед през стъклото и с леко учудване забеляза, че вътре няма никой, но веднага реши, че пазачът е тръгнал на обиколка. Канцеларията на моргата също се оказа празна. Той се почеса по главата. Няма жив човек, помисли си насмешливо и погледна часовника си. Не беше чак толкова късно, а и тази Служба май работеше денонощно. Нали непрекъснато умират хора! Той сви рамене и се запъти към асансьора.