— Вижте — каза Травино, — и аз съм лекар, така че говорим на един и същи език. Искаме да знаем как стигнахте до истината. Как се сетихте, че тези случаи на свръхдоза не са обикновени?
— Сигурно ме бъркате с някого — рече Лори.
Тя се опита да събере мислите си, объркани от страха. Очевидно все още я държаха жива, защото много им се искаше да научат как е разкрила убийствата. Значи не трябваше да им казва.
— Дайте я на мен! — примоли се Тони.
— Ако не отговаряш на доктора, ще трябва да оставя Тони да действа както намери за добре — предупреди Пол.
В този момент вратата се отвори и Лу Солдано бе наблъскан в канцеларията. Анджело го последва с пистолет в ръка.
— Водя ви дружина! — обяви той.
— Кой е? — попита Пол. Превръзката все още закриваше оперираното му око.
— Лу Солдано — отговори Анджело. — Канеше се да се обади по станцията.
— Лу! — откликна Серино. — Какво правиш тук?
— Държа те под око — отвърна той и се обърна към Лори: — Добре ли си?
Тя поклати глава и рече през сълзи:
— Както виждаш…
Анджело тръсна един стол до Лори и излая:
— Сядай!
Лу седна, без да откъсва очи от Лори.
— Наред ли си?
— Травино — гневно каза Пол, — взе да става прекалено сложно! Да ти се не видят умните идеи! Анджело, провери дали Солдано е бил сам! И разкарайте колата му! За да сме спокойни, нека приемем, че е имал възможност да се обади, преди да го спипаме!
Анджело щракна с пръсти и неколцина гангстери, дошли заедно с Пол, моментално излязоха.
— Да се погрижа ли за ченгето? — попита Тони.
Пол махна с ръка.
— След като е дошъл дотук, значи знае повече, отколкото трябва. Следователно и той отива на пътешествие. Ще го разпитаме заедно с момичето, само че сега трябва да ги качим на „Монтегю Бей“, и то без да ги види екипажът. Предложения?
— Идеята не е лоша — одобри Серино. — Тони, действай!
При възможността да блесне лично пред Серино Тони се развихри. Извади две найлонови торби, ловко наду първата с флакона, завърза я и се зае с втората. Първата бавно отплава към тавана.
Един от гангстерите се върна и докладва, че наоколо е чисто и колата е разкарана.
Корабната сирена на „Монтегю Бей“ изсвири и те подскочиха. Всъщност от кораба ги делеше само тънката стена на склада. Пол изпсува. Тони изпусна втората торба и част от газа се разнесе из стаята. Усетил миризмата, Пол попита:
— Това вредно ли е?
— Не — отвърна Травино.
В настаналата бъркотия Лори се обърна към Лу:
— Имаш ли цигари?
Лу учудено я изгледа.
— Защо?
— Дай ми цигара! — повтори тя.
Той бръкна в джоба си и тутакси една ръка го сграбчи за китката. Гангстерът, докладвал за колата му, го изгледа свирепо и му издърпа ръката. Видял, че Лу държи пакет цигари и кибрит, се успокои и се махна. С недоумение Лу подаде цигарите на Лори, която прошепна:
— Сам ли си?
— За съжаление — отвърна тихо той и се усмихна на гангстера, който не сваляше очи от него.
— Запали една цигара — каза Лори.
— Благодаря, в момента не ми се пуши.
— Запали, ти казвам!
Лу я погледна объркано.
— Добре де, щом искаш.
Лори извади една цигара и я пъхна в устата му, след това взе кибрита и хвърли поглед към гангстера, който ги наблюдаваше. Изражението му беше същото. Тя драсна клечката. Лу се наведе с цигарата в уста, но Лори не му поднесе огъня, а запали останалите клечки. В момента, в който те избухнаха в пламък, хвърли кибрита към Тони и торбите му и изблъска учудения Лу от стола. Двамата се проснаха на пода.
Последвалият взрив бе страхотен, особено пред Тони и при тавана. Ударната вълна изби всички стъкла, лампите и вратата, но настолната лампа по чудо оцеля. Огненото кълбо погълна Тони, Анджело бе отхвърлен към стената. С пробити тъпанчета, засегнати дробове и опърлена до кожа коса той се свлече по стената и седна. Всички останали бяха повалени на пода, обгорени и оглушени. Някои с пъшкане се мъчеха да се изправят на четири крака.
Лори и Лу се отърваха сравнително леко на пода, тъй като се намираха под изтеклия етилен, макар че и те получиха повърхностни изгаряния и болки в ушите. Лори отвори очи и отпусна хватката си около кръста на Лу.
— Добре ли си? — попита тя. Ушите й пищяха.
— Какво, по дяволите, стана?
— Да изчезваме! — каза Лори, скочи на крака и го дръпна за ръката. — После ще ти обяснявам.