Тримата мъже, които до пристигането на Вини Доминик се мотаеха, сега делово обикаляха стаята и събираха пищовите. Един от тях, взел револвера на Лу от Анджело, го донесе на Вини. Вини го подаде на лейтенанта.
Лу с недоверие гледаше радиотелефона в едната си ръка и револвера в другата.
— Не се притеснявай, Лу! Обади се! — подкрепи го Вини. — За съжаление имам други ангажименти и няма да дочакам идването на юнаците със сини униформи. Пък съм си срамежливичък и ще се смущавам от потоците благодарност, с които ще ме обсипят властите за гражданската ми доблест. Виждам, че си наясно какви ги е вършил господин Серино, затова няма да се разпростирам. Все пак, ако имаш нужда от някои уточнения, винаги можеш да ми се обадиш. Сигурен съм, знаеш как да ме намериш.
Вини се насочи към вратата и махна на хората си да го последват.
— Извикайте линейка за Анджело — обърна се той към Лу мимоходом. — Не ми хваща окото. А за това кучешко лайно — Вини погледна Тони — е достатъчна и катафалката, дето е отвън.
Лу подаде револвера на Лори и набра полицията, представи се и издиктува адреса. След това си прибра револвера.
— Кой е тоя тип Вини? — попита Лори.
— Главният съперник на Серино — обясни Лу. — Разбрал е какво е намислил Серино и го натопи, както сама видя, доста ефикасно. На всичкото отгоре ни използва за свидетели. — Чудесен начин да се отърве от конкуренцията.
— Значи Вини е знаел, че Серино стои зад убийствата със свръхдоза кокаин? — попита смаяна Лори.
— Какви ги говориш? Просто се е досетил, че Серино убива чакащите за присаждане на роговица, които са по-напред от него в списъка на Джордан Шефилд.
— Боже господи! — възкликна Лори.
— Какво има? — попита Лу. След тази нощ не бе готов да понесе още нещо.
— Още по-лошо е! Починалите от свръхдози наркотици всъщност са убити заради очите. Серино е наредил да се убиват хора, завещали очите си на Манхатънското хранилище за органи.
Лу погледна Серино.
— Той май е по-страшен тумор за обществото, отколкото си мислех. Значи е обхванал цялостно проблема — и откъм търсенето, и откъм предлагането, а?
Серино вдигна глава.
— Какво можех да направя? Да чакам като останалите? В моя бизнес съм за никъде без очи, всеки ден можеха да ме убият. Аз ли съм виновен, че в болниците няма достатъчно роговици?
Лори докосна Лу по рамото. Той се обърна и я погледна.
— Каква ирония — каза тя и поклати глава. — Помниш ли как спорехме кое е от по-голямо значение за обществото — твоите мафиотски убийства или моите смъртни случаи от свръхдози? А сега се оказва, че те са двете страни на един и същи медал!
— Нищо не можете да докажете! — изръмжа Серино.
— Ах, нима? — откликна Лори.
Епилог
Януари. 10:15 ч сутринта, сряда
Манхатън
Лу Солдано изтупа мокрия сняг от краката си и влезе в моргата. Пазачът не го спря и той му се усмихна, после отиде в съблекалнята и се преоблече в зелените защитни дрехи. Спря за секунда пред централната зала за аутопсии, за да си намести маската, после бутна вратата.
Внимателно огледа хората около масите и накрая забеляза познатата фигура, която не можеше да сбърка дори под безформената престилка. Лу се приближи до масата и погледна. Лори бе напъхала ръце до лакти във вътрешностите на огромен труп.
— Не знаех, че се занимавате и с китове — подметна той.
Лори вдигна очи.
— Здрасти, Лу! — бодро каза тя. — Ще ми почешеш ли носа?
Той се подчини, а Лори извърна глава от масата и примижа.
— Малко по-надолу… Аах. Благодаря!
Тя продължи работата си.
— Нещо интересно? — попита Лу.
— Ами да. Води се самоубийство, но ми се струва, че ще се окаже по твоята част.
Лу погледа две-три минути и потръпна.
— Никога няма да свикна с тия аутопсии.
— Поне съм на работа — отбеляза тя.
— Така е. Само дето нямаше за какво да те уволняват. Добре че всичко се оправи.
— Едва ли близките на загиналите са на същото мнение — каза тя.
— Права си — призна той, — но аз имах предвид работата ти.
— В края на краищата Бингам прояви обективност. Не само че отново ме назначи, а и призна, че съм била права. Не напълно де. За примеса съм била сбъркала.
— Важното е, че беше права за същественото — каза Лу, — не бяха нещастни случаи, а убийства. А и това не изчерпва приноса ти. Впрочем затова се и отбих. Току-що съдът привлече Серино в качеството на обвиняем. Обвинителното заключение е бетон.