Тя се изправи.
— Моите поздравления!
— Аз нямам отношение! — заяви той. — Заслугата е изцяло твоя. Първо, ти откри, че късчето кожа под нокътя на Джулия Майърхолц е от Тони Руджеро, а това бе решаващо. После ексхумира няколко трупа, за да докажеш, че следите по ръката на Анджело Фачоло са от зъбите на Кендъл Флечър.
— Всеки съдебен лекар щеше да го направи.
— Не съм убеден. Както и да е, при такива безспорни доказателства Анджело се призна за виновен срещу смекчаване на наказанието и даде показания срещу Серино. От там нататък вече беше лесно.
— Не се подценявай де — каза Лори. — Нали ти организира разпознаването на Анджело и Тони от икономката на Кауфман?
— Това не е достатъчно да го привлекат като обвиняем, а дори и да го бяха сторили, нямаше да го осъдят. Не и Серино. Но сега всичко свърши.
— Изтръпвам, като си помисля, че има хора като Серино — каза тя. — Ужасява ме съчетанието от интелигентност и престъпни наклонности. Колкото и отвратителна да беше цялата афера, в нея имаше и находчивост. Представяш ли си, тия типове са натиквали хора в хладилници, за да запазят роговицата по-дълго! Знаели са, че ще го припишем на хиперпирексията, причинена от кокаина.
— Лошото е — каза Лу, — че повечето хора, които спазват законите, нямат понятие колко много са тези, дето правят точно обратното. За съжаление от отстраняването на Серино печели Вини Доминик, който остава без конкурент. Двамата взаимно се контролираха. Сега в Куинс организираната престъпност се увеличи, а Серино го няма.
— Сега, когато всичко приключи — каза Лори, — ми е чудно защо толкова дълго не можахме да се сетим какво става всъщност. На мен като на лекар ми е ясно, че законите за съдебната медицина в щата са безнадеждно остарели и че мнозина чакат ред за присаждане на роговица. Трябваше да се сетя по-рано!
— Хващам се на бас, не си се сетила, понеже замисълът е ужасен — каза той. — На кой нормален човек би му хрумнало такова нещо!
— Дано е така — усъмни се тя.
— Така е, така е — увери я той.
— Може.
— Е, аз исках да ти съобщя за Серино — рече Лу и пристъпи неловко.
— Радвам се, че го направи — каза Лори и го изгледа изпитателно.
Той избягна погледа й.
— Май трябва да се връщам в службата — съобщи Лу.
— Няма ли какво друго да ми кажеш? — попита тя.
— Амии… Дали да не вечеряме заедно? Ей така, без да говорим за работа? — Той отвърна на погледа й.
Лори се усмихна на болезнената му неловкост. Още повече че бяха работили заедно по делото на Серино и се бяха опознали. При всички други случаи Лу действаше решително и уверено.
— Можем пак да идем в Малката Италия — допълни той, видял колебанието й.
— Винаги се обаждаш в последния момент — каза тя.
Лу сви рамене.
— Така и аз си имам оправдание — в случай че ми откажеш.
— За съжаление съм заета — каза Лори.
— Разбира се — бързо рече той. — Защо ли попитах! Е, хайде! И кажи на Джордан много здраве от мен.
Той рязко се обърна и си тръгна, последните думи изрече през рамо.
У Лори се надигна старото раздразнение и докато Лу крачеше към двойната врата, тя с огромно усилие се сдържа да не кресне подире му. Не беше загубил умението си да я вбесява.
Вратата се затвори зад гърба му и тя се наведе над работата си, но се подвоуми.
— Вини — обърна се Лори, — ей сега ще се върна!
Смъкна престилката и ръкавиците и излезе от залата. Коридорът бе празен. Тя се досети, че Лу сигурно е в съблекалнята, и направо влезе в мъжкото отделение.
Завари го да изхлузва през глава горнището на защитното облекло. Той я забеляза и смъкна обратно дрехата върху мускулестия си, космат гръден кош.
— Обиден ми е намекът ти, че имам среща с Джордан Шефилд! — заяви Лори с ръце на кръста. — Много добре знаеш, че той е замесен в тази афера.
— Знам, че е замесен — отвърна Лу. — Знам и че съдът не го привлече като обвиняем. Потрудих се да науча, че и Лекарският съвет не му е наложил наказание въпреки явните улики, че е знаел какво се върши. Дори някои са на мнение, че той е обсъдил със Серино цялата работа и си е траел, защото се е увеличила клиентелата му. Но Джордан продължава необезпокояван да трупа парички, като че нищо не се е случило.