— И ти смяташ, че след всичко това аз ще се срещам с него? — недоверчиво попита тя. — Обиждаш ме!
— Ами отде да знам — добродушно рече Лу. — Ти изобщо не спомена за него.
— Мислех, че е ясно — каза Лори. — А и след толкова съвместна работа можеше да попиташ.
— Извинявай! — рече той. — Просто се страхувах, че все още се срещате. Нали ти признах, че винаги съм те ревнувал много от него.
— Той е последният, от когото трябва да ревнуваш — заяви тя. — Джордан щеше да е щастлив, ако имаше и половината от твоята честност и почтеност.
— Аз пък да имах половината от образованието му — възрази Лу. — Или пък от неговата изтънченост. Пред него винаги се чувствам човек второ качество.
— Това е само лустро — каза Лори. — Единственото нещо, което го интересува, са парите. Неприятно ми е, че и с Джордан, както и със Серино не бях прозорлива. Той ме замая с упоритостта и самоувереността си. Ти веднага го разбра що за човек е, но аз не можах, въпреки че ме предупреди.
— Вината не е твоя — рече Лу. — За разлика от мен мислиш, че хората са добри. Аз съм цинично копеле, а ти не. А и нямаш моите предразсъдъци поради произхода си.
— Трябва да се гордееш със своя произход — каза Лори. — В него се корени честността ти.
— Тъй де — отвърна той, — само че предпочитам да съм следвал в Харвард.
— Когато ти казах, че тази вечер съм заета, се надявах да предложиш да се видим утре или другата седмица. Колкото и прозаично да ти звучи, довечера ще ходя при родителите си. Ще дойдеш ли с мен?
— Ти майтапиш ли се?
— Никак даже — увери го тя, запалена от хрумването си. — Тази афера със Серино имаше благоприятен ефект върху отношенията ми с моите родители. За пръв път баща ми благоволи да признае, че съм свършила нещо, което може да се оцени положително, а и аз се чувствам пораснала. Даже спрях да им се инатя. Мисля, че тази афера ми позволи да преодолея донякъде чувството за вина за смъртта на брат си.
— Почнах да губя нишката — призна Лу.
— Сигурно звучи академично и аналитично — съгласи се тя, — но това, което исках да кажа, е, че и при родителите ми може да се прекара приятно. Напоследък ходя при тях веднъж седмично. За мен ще е истинско удоволствие да дойдеш. Ще ми се да ги запозная с някой, когото наистина уважавам.
— Ти сериозно ли говориш?
— Абсолютно. Колкото повече се замислям, толкова по-убедена съм, че трябва да дойдеш. А ако останеш доволен, може пък утре да ме поканиш в Малката Италия.
— На вашите услуги! — каза Лу.