Анджело паркира колата под ъгъл до бордюра, край автобусната спирка. Остави двигателя включен. Зачакаха.
Двадесет минути по-късно Франки излезе от магазина с пакети в двете ръце. Анджело и Тони го наблюдаваха, докато идваше право към тях.
— Има вид на хлапе — обади се Анджело.
— Такъв си е — каза Тони. — На осемнадесет години е. Беше в един клас със сестра ми, преди да се хване с бандитите и да зареже училището.
— Хайде! — рече Анджело.
Двамата с Тони светкавично слязоха от колата и се изправиха пред изненадания Франки де Паскуале. Той ги зяпна с широко отворени очи, челюстта му увисна.
— Здрасти, Франки! — каза спокойно Анджело. — Трябва да поговорим.
В отговор Франки изпусна покупките. Торбите се скъсаха, когато паднаха на мокрия тротоар, и няколко консервени кутии с доматено пюре се търкулнаха в канавката. Франки се обърна и побягна.
Тони го настигна в един миг. Сграбчи го грубо отзад и го събори на тротоара. Притисна го надолу, набързо го претърси и измъкна малък пистолет. Прибра го в джоба си и обърна стъписаното момче към себе си. Отблизо Франки изглеждаше дори по-малък от осемнадесет години. Всъщност май още не се бръснеше.
— Не ме бий! — примоли се Франки.
— Затваряй си човката! — сряза го Тони.
Хлапакът беше пълна отрепка. На Тони му стана отвратително.
Анджело докара колата до тях. Остави двигателя включен и изскочи на улицата. Неколцина минувачи се бяха спрели с чадърите си, за да позяпат. Анджело си проби път през тях.
— Хайде, чупка! — изкомандува той. — Ние сме от полицията.
Размаха им лъскава стара значка на полицейското управление, която държеше в джоба си точно за такива случаи. Това, че на нея пишеше квартал Озоун Парк, а те бяха в Удсайд, нямаше никакво значение. Формата и блясъкът на метала оказаха желания ефект. Малката тълпа започна да се разпръсва.
— Не са полицаи! — изкрещя Франки.
В отговор на неговия изблик Тони опря пистолета до главата му.
— Още една дума, и си на оня свят, малкият!
— В колата! — нареди Анджело.
Хванаха Франки от двете страни, изправиха го и го повлякоха към колата. Отвориха задната врата и натиснаха главата му надолу, после го напъхаха вътре. Тони се качи след него. Гумите изскърцаха и те се понесоха на запад по авеню Рузвелт.
— Защо постъпвате така? — попита Франки. — Нищо не съм ви направил.
— Затваряй си устата — обади се Анджело от предната седалка.
Не изпускаше от погледа си огледалото за обратно виждане. Ако имаше нещо тревожно, щеше да завие по булевард Куинс. Но всичко беше спокойно, така че продължи направо. Авеню Рузвелт свърши, излязоха на Грийнпойнт и Анджело се поотпусна.
— Е, сополанко! — рече Анджело, като хвърли поглед в огледалото. — Време е да поговорим.
Франки се беше свил в ъгъла възможно най-далече от Тони. Тони държеше пистолета в лявата си ръка, която беше опрял на облегалката. Нито за миг не изпускаше от очи Франки.
— За какво искате да говорим? — попита Франки.
— За това, което вие с Мансо направихте на Поли Серино — поде Анджело. — Сто на сто вече си се досетил, че работим за господин Серино.
Очите на Франки се прехвърлиха от лицето на Тони към пистолета му, след това нагоре, към отражението на Анджело в огледалото. Обзе го ужас.
— Не съм го направил аз — каза той. — Само присъствах. Идеята беше на Мансо. Те ме принудиха да отида. Аз не исках, но заплашиха майка ми.
— Кои са тези „те“? — попита Анджело.
— Тери Мансо — рече Франки. — Само той.
Най-неочаквано Тони цапардоса с дулото на пистолета Франки през лицето. Франки изкрещя и притисна с длани лицето си. Между пръстите му потече струйка кръв.
— За какви ни вземаш? За глупаци ли? — с насмешка попита Тони.
— Не го бий още — каза Анджело. — Може би ще е сговорчив.
— Моля ви, не ме бийте повече — изхлипа Франки.
Тони изруга презрително и провря със сила дулото на пистолета през пръстите на Франки в устата му.
— Ще ти размажа мозъка по колата, ако не поумнееш и не престанеш да ни будалкаш.
— Кой друг беше замесен? — отново попита Анджело.
Тони измъкна дулото на пистолета си, за да даде възможност на Франки да говори.
— Само Мансо — изрида Франки. — Той ме накара да отида с него.
Анджело поклати с погнуса глава.
— Явно не искаш да ни помогнеш, Франки. Я си спомни осветлението. Точно когато Мансо хвърли киселината, осветлението угасна. Не беше съвпадение. Кой изключи осветлението? Ами колата? Кой караше колата?