— Нищо не знам за осветлението — проплака Франки. — Не си спомням кой караше. Не го познавам. Беше го взел Мансо.
Анджело кимна погнусено. Нямаше да е толкова лесно. Мразеше да се занимава с такива гнусотии. Беше хранил слаби надежди, че Франки ще издаде и майчиното си мляко още щом го вкарат в колата. Очевидно се бе излъгал.
Погледна в огледалото и за миг зърна лицето на Тони в трепкащия отблясък на пробягващите улични лампи. Беше се ухилил самодоволно и по това Анджело разбра, че се забавлява. Дори човек като Анджело си помисли, че понякога Тони е ужасен.
Щом стигнаха кея на Грийнпойнт в Бруклин, Анджело зави надясно към Франклин, после наляво към Джава стрийт. Всичко наоколо беше запуснато, особено районът при брега. Покрай улицата се нижеха изоставени складове. Допреди седемдесет и пет — сто години тази част от града е била една от процъфтяващите, но отдавна се бе преобразила, ако не се броят няколкото предприятия, например заводът на „Пепси-кола“ нагоре, по посока на Нютаун Крийт.
В дъното, където Джава стрийт свършваше при Ийст Ривър, Анджело мина с колата през портал, който се заключваше с верига. Над портала имаше табела: „Американ Фреш Фрут къмпани“. Колата започна да подскача по грубата чакълеста настилка, но Анджело не намали скоростта. Спря чак когато вече нямаше накъде да кара.
— Излизайте всички — каза той.
Бяха паркирали под прикритието на огромен склад върху кея, врязал се стотина метра навътре в Ийст Ривър. Точно зад реката се виждаше грамадата на окъпания в светлини Манхатън. Тони слезе от колата, хванал в ръка малката черна чанта на доктор Травино, и подкани Франки също да излиза.
Анджело отключи висока врата, която водеше към вътрешността на склада, и направи знак на Франки да влиза. Момчето се поколеба на тъмния вход.
— Казах ви всичко, което знам. Какво искате от мен?
Тони блъсна Франки така, че той влетя, препъвайки се, вътре. Щракването на електрическия ключ отекна в приличния на пещера склад, когато Анджело включи шалтера, задействащ лампите с живачна пара. Отначало те едва мъждукаха, но докато вървяха към края на кея и мъкнеха дърпащия се Франки, светлината ставаше все по-ярка. Скоро беше достатъчно силна, за да освети огромните наръчи зелени банани, с които бе пълен складът.
— Моля ви — простена Франки, но Анджело и Тони не му обърнаха внимание.
Продължиха чак до края, където отключиха врата, обкована с дъски. Анджело откри електрическия ключ за единствената крушка, висяща на оголена жица. В помещението имаше старо метално бюро с липсващи чекмеджета и няколко стола, в пода зееше широка дупка. Под дупката водата на Ийст Ривър приличаше повече на нефт, вихрено понесен по посока на течението, край подпорите на кея.
— Истина ви казвам — изплака Франки. — Всичко беше работа на Мансо. Закараха ме там насила. Нищо повече не знам.
— Разбира се, Франки — рече Анджело. Обърна се към Тони и добави: — Вържи го за някой от столовете.
Тони сложи чантата на доктор Травино на бюрото и я отвори. Бръкна в нея и извади отвътре въже за простиране. След това с крива усмивка каза на Франки да седне на един от столовете с дървена облегалка. Момчето се подчини. Докато Тони го връзваше, Анджело си запали цигара.
Тони подръпна въжето, за да изпробва здравината на възлите. Доволен, се изправи и кимна на Анджело.
— Още веднъж, Франки — каза Анджело. — Кой още беше замесен в номера с киселината? Кой, освен теб и Мансо?
— Никой — проплака Франки. — Казвам ви истината.
Анджело духна подигравателно дим в лицето на Франки. Погледна към Тони и рече:
— Време е за серума на истината.
Тони извади от чантата на доктор Травино стъклено шишенце и капкомер. Подаде ги на Анджело. Анджело развинти капачката и предпазливо помириса съдържанието. Когато почувства дъха му, бързо отдръпна главата си назад.
— Уха! Бива си го.
Премига няколко пъти и изтри сълзите от ъгълчетата на очите си.
— Има ли вероятност да промениш мнението си? — попита спокойно Анджело, като се приближи до Франки.
— Истината ви казвам — упорито повтори Франки.
Анджело погледна Тони.
— Дръж му главата назад.
Тони сграбчи кичура от косата на Франки точно над челото и дръпна главата му назад.
— Кажи, Франки! — рече Анджело, наведен над обърнатото нагоре лице на момчето. — Чувал ли си някога израза „око за око, зъб за зъб“?