— Защо? — попита Лори.
Вини се изсмя, без да вдига очи от вестника.
— Имаш един убит, от „плувците“ — обясни Рива.
„Плувци“ наричаха труповете, престояли известно време във вода. Общо взето, подобни случаи не бяха желани, тъй като обикновено труповете бяха доста разложени.
Лори хвърли поглед на графика, който Калвин беше съставил сутринта. В него бяха посочени аутопсиите за деня и хората, които трябваше да ги направят. Срещу нейното име имаше два случая на смърт от свръхдоза наркотици и един от огнестрелна рана.
— Тялото било извадено от Ийст Ривър тази сутрин — поде Рива. — Някакъв бдителен служител от охраната го видял във водата край пристанището на Саут стрийт.
— Прекрасно — каза Лори.
— Не е чак толкова страшно — обади се Вини. — Не е бил дълго във водата. Само няколко часа.
Лори кимна с облекчение. Значи вероятно нямаше да й се наложи да аутопсира трупа в „залата за разложени“. В подобни случаи я притесняваше не толкова миризмата, колкото изолацията. „Залата за разложени“ беше съвсем отделно, в другия край на моргата. Лори предпочиташе много повече да е във водовъртежа на нещата, заедно с колегите си. В централната зала за аутопсии си разменяха опит. Често тя научаваше от случаите на другите толкова, колко и от своите.
Погледна името на жертвата и възрастта му: Франк де Паскуале.
— Горкичкият — каза тя, — бил е само на осемнадесет. Колко жалко. И както с повечето такива убийства, случаят вероятно ще остане неразкрит.
— Вероятно — съгласи се Вини, мъчейки се да сгъне вестника на следващата страница.
Лори каза „добро утро“ на Пол Плоджет, когато той се показа на вратата. Имаше тъмни кръгове под очите. Тя се поинтересува как върви работата с неговия прословут случай.
— Хич не ме питай — рече Пол. — Същински кошмар.
Лори си взе чаша кафе и прибра трите папки със случаите за деня. Всяка папка съдържаше работен лист, отчасти попълнен смъртен акт, списък на съдебномедицинските данни за случая, два листа за бележките от аутопсията, телефонното известие за смъртта във вида, в който е получено, попълнен формуляр за идентифициране на трупа, следствено заключение, формуляр за заключението от аутопсията и един лабораторен фиш за изследване на антитела.
Докато прелистваше материалите, Лори видя имената на другите двама убити: Луис Херера и Дънкан Андрюс. Спомни си името Дънкан Андрюс от предишния ден.
— Това е случаят, за който ме питаше вчера — каза някой зад гърба на Лори.
Тя се обърна и вдигна поглед към черните като въглени очи на Калвин Уошингтън. Той се бе приближил откъм гърба й и сложи пръста си до името на Андрюс.
— Когато го видях, си помислих, че ще поискаш случая.
— Нямам претенции — отвърна Лори.
Всеки съдебен лекар си имаше свой подход към началото на работния ден. Някои грабваха материалите и слизаха направо долу. Лори постъпваше по-различно. Обичаше да носи всичките документи в кабинета си, за да планира деня възможно най-рационално. С кафето в едната ръка, с куфарчето и трите нови папки под мишница тя се запъти към асансьора. Беше стигнала до телефонната централа, когато сержант Мърфи, един от полицаите, прикрепени към Службата по съдебна медицина, я извика по име. Изскочи от полицейската будка, помъкнал след себе си още един мъж. Сержантът беше преливащ от здраве червендалест ирландец.
— Д-р Монтгомъри, искам да ви запозная с лейтенант Лу Солдано, детектив — изрече гордо Мърфи. — Той е един от шефовете в отдел „Убийства“ в централното управление.
— Приятно ми е, докторе — каза Лу и протегна ръка.
Беше симпатичен мургав мъж, среден на ръст, с приятни черти и светли очи, които сега бяха приковани в лицето й. Косата му бе късо подстригана, както подхождаше на набитото му мускулесто тяло.
— И на мен — рече Лори. — Тук, в Службата по съдебна медицина, не виждаме много лейтенанти от полицията.
Лори се почувства малко притеснена от вторачения поглед на мъжа.
— Не ни пускат твърде често от клетките — каза Лу. — Почти не се отлепвам от бюрото си. Но въпреки това обичам да се измъквам от време на време, особено в някои случаи.
— Надявам се тук да ви хареса — рече Лори. Усмихна се и понечи да си тръгне.
— Един момент, докторе! — спря я Лу. — Казаха ми, че сте определена да аутопсирате Франк де Паскуале. Дали имате нещо против да присъствам? Вече уредих това с доктор Уошингтън.