— Заповядайте — каза Лори. — Ако сте в състояние да го изтърпите.
— Присъствал съм на няколко аутопсии — поясни Лу. — Едва ли ще има проблеми.
— Чудесно — рече Лори.
Настъпи неловка пауза. И двамата мълчаха. Най-после Лори си даде сметка, че човекът очаква да го упъти.
— Отивам в кабинета си — обясни тя. — Обикновено първо преглеждам документацията. Искате ли да дойдете с мен?
— С удоволствие — отвърна лейтенантът.
В асансьора Лори разгледа Солдано по-отблизо. Той беше як, атлетично сложен, явно умен мъж, чийто неугледен вид малко й напомняше Коломбо, телевизионния детектив, прославен от Питър Фолк. Ръбовете на панталоните му бяха изчезнали много отдавна. Въпреки че беше малко след осем сутринта, лицето му бе доста посърнало, като да бе късен следобед.
Сякаш прочел мислите й, Лу несъзнателно прокара длан по лицето си.
— Сигурно изглеждам ужасно — каза той. — На крак съм от четири и половина, когато тялото на Де Паскуале доплавало до брега. Не можах да се обръсна. Дано това не ви обижда. Не съм тръгнал на конкурс за най-красив мъж.
— Не съм обърнала внимание — излъга Лори. — Но защо един лейтенант от полицията се интересува така живо от убийството на осемнадесетгодишен младеж? Има ли в случая нещо особено, което трябва да знам?
— Всъщност не — каза лейтенантът. — Интересът е по-скоро личен. Преди да ме повишат в лейтенант и да ме прехвърлят в отдел „Убийства“, шест години работих в отдела за борба с организираната престъпност. При Де Паскуале двете области се покриват. Младежът беше гангстер от периферията на престъпната организация на клана Лучия. Макар да беше само на осемнадесет, вече имаше доста голям актив.
Асансьорът спря на петия етаж и Лори направи знак, че трябва да слязат.
— Както вероятно вече се досещате — продължи Лу, следвайки я по коридора, — смъртта на Де Паскуале очевидно е екзекуция.
— Така ли? — попита Лори. Засега нищо не беше очевидно за нея.
— Сто на сто — каза Лу. — Ще установите, че е застрелян от близко разстояние с малокалибрен куршум в основата на мозъка. Това е обичайният, изпитан начин. Тихо и кротко.
Влязоха в кабинета. Тя представи Лу на Рива, която вече беше погълната от работата си. Лори взе един стол за Лу и го сложи до бюрото си. Седнаха.
— Сигурно сте виждали този род смъртно наказание в мафиотски стил — осведоми се Лу.
— Не съм сигурна — уклончиво отвърна Лори.
Докато следваше медицина, се беше научила как да избягва ясния отговор, когато й задават целенасочен въпрос. Не искаше да остави впечатление, че е неопитна.
— Такива случаи обикновено издават търкания между съперничещи си организации — обясни Лу. — А този път явно има търкания между престъпните кланове Лучия и Вакаро. Те дърпат конците в Куинс, а интересите им се отстояват от двама босове среден калибър — Вини Доминик и Пол Серино. Според мен Пол Серино има пръст в очистването на клетия Франк де Паскуале и ако е така, не искам нищо повече, освен да го притисна с един обвинителен акт. Бях по следите на този тип през всичките шест години, докато работех в отдела за борба с организираната престъпност. Така и не успях да събера материали срещу него. Но ако докажа участието му в престъпление, предвиждащо смъртно наказание, каквото е убийството на Де Паскуале, ще съм безкрайно доволен.
— Тежестта ляга върху нас — каза Лори, отваряйки папката на Де Паскуале.
— Ако вие или вашата лаборатория откриете нещо, ще ви бъда признателен до гроб — рече Лу. — Нужен ни е някакъв пробив. Проблемът при типове от рода на Серино е, че те държат толкова много хора между себе си и престъпленията, извършени заради тях, че рядко се сдобиваме с улики, на които да се опрем.
— О, по дяволите! — неочаквано каза Лори. Слушаше Лу и в същото време проучваше материалите в папката на Де Паскуале.
— Какво има? — попита лейтенантът.
— Липсва рентгенова снимка на Де Паскуале — рече Лори. Тя взе телефона и набра номера на моргата. — Трябва да направим рентгенова снимка преди аутопсията. За съжаление това ще позабави работата. Няма как, ще започна с някой от другите два случая. Извинявайте.
Лу сви рамене.
Лори каза на техника от моргата, който вдигна телефона, веднага да направи рентгенова снимка на Франк де Паскуале. Той обеща да стори каквото може. Когато Лори оставяше слушалката, вратата на кабинета се отвори и влезе Калвин Уошингтън.
— Лори — каза той, — имаме проблем, за който трябва да те уведомя.