— Тук, в Службата по съдебна медицина, се натъкваме главно на представители от по-бедните слоеве — каза Лори. — Но като цяло сте прав. — Тя се усмихна. Беше впечатлена от Лу. — С какво сте се занимавали, преди да постъпите в полицията?
— Какво имате предвид? — попита лейтенантът.
— Учили ли сте в колеж?
— Разбира се, че съм учил! — тросна се той. — Що за въпрос!
— Извинете — каза Лори. — Не знаех, че тази тема ще ви подразни.
— Не че ме дразни — отвърна лейтенантът. — Понякога малко се смущавам от института, в който съм следвал. За мен бе достъпен само един общински колеж в Лонг Айлънд, не някоя кула от слонова кост за интелектуалния елит. А вие къде сте учили?
— В Уезлианския университет в Кънектикът — каза Лори. — Чували ли сте за него?
— Разбира се, че съм чувал — рече Лу. — Вие какво, да не си мислите, че всички полицаи са невежи? Уезлианският университет. Би трябвало да се досетя. Както казва Били Джоуел, вие, момичетата от центъра на града, живеете в центъра на света.
— Как познахте, че съм от Ню Йорк?
— По акцента, докторе — обясни лейтенантът. — Той е така неизличим, както моят, лонгайлъндският.
— Ясно — каза Лори.
Не й харесваше, че е ясна като отворена книга. Чудеше се какво ли още би могъл да й каже за нея този мъж, изхождайки от следователския си опит. Лори смени темата.
— Не е толкова важно къде си учил, по-важно е какво си правил, докато си бил там — каза тя. — Не бива да се притеснявате от колежа, в който сте следвали. Очевидно имате добро образование.
— Лесно ви е да го кажете — рече Лу. — Но ви благодаря за комплимента.
Лори погледна материалите върху бюрото си. Изведнъж се почувства малко гузна, задето е имала привилегията да учи в частна гимназия и да следва в Уезлианския университет и в Медицинския институт към Колумбийския университет. Надяваше се, че думите й не са прозвучали покровителствено.
— Ще прегледам набързо третия случай — поде тя. — Луис Херера, двадесет и осем годишен, безработен, открит в кофа за боклук зад магазин за хранителни стоки. — Лори вдигна поглед към Лу. — Вероятно е умрял в някоя пушалня на наркотици и буквално е бил изхвърлен на бунището. Обичаен случай на смърт от свръхдоза, с каквито непрекъснато се срещаме. Още един тъжен пропилян живот.
— В някои отношения може би по-трагичен, отколкото на богаташа — намеси се Лу. — Сигурно е имал много по-малък избор в живота.
Лори кимна. Реализмът на лейтенанта беше ободряващ. Пресегна се към телефона и набра номера на Черил Майърс от отделението по съдебна медицина. Помоли я да събере всички данни за здравословното състояние на Дънкан Андрюс. Каза, че се надява да открият някакво заболяване, което да свържат със смъртта му.
Остави телефона и извърна очи към Лу.
— Както и да го погледна, все ми се струва, че мамя. — Лори стана и събра всички материали.
— Ами, мамите! — успокои я Лу. — Пък и защо не изчакате, докато получите цялата информация, включително и от аутопсията? След това ще му берете грижата. Кой знае, може би всичко ще се оправи?
— Добър съвет — каза Лори. — Да вървим долу и да се залавяме за работа.
Обикновено Лори се преобличаше в облеклото за аутопсия в кабинета си, но нали и лейтенантът беше тук, реши да използва съблекалнята. Когато слязоха с асансьора в сутерена, посочи на Лу мъжката съблекалня, а тя влезе в дамската. Пет минути по-късно се срещнаха във фоайето. Лори беше с кат дрехи за операция, върху тях с друг кат непромокаемо облекло и накрая с широка престилка. На главата си носеше шапка. На шията й висеше маска за лице. Лу си беше сложил само хирургическа престилка и носеше в ръка маската за лице.
— Приличате на някой от лекарите — каза Лори, оглеждайки Лу, за да се увери, че е облякъл подходящо облекло.
— Чувствам се така, сякаш влизам на операция, а не за да присъствам на аутопсия — рече Лу. — Миналия път не съм се обличал така. Сигурна ли сте, че трябва да сложа и маската?
— Всички в залата са с маски — обясни Лори. — Заради СПИН и другите инфекции правилата станаха много по-строги. Ако не я сложите, Калвин направо ще ви изхвърли навън.
Тръгнаха по централния коридор на моргата, покрай вратата от неръждаема стомана на големия хладилник и дългата редица хладилни камери за отделните трупове. Камерите образуваха огромно „П“ в средата на моргата.