— Това място наистина е ужасно — подметна лейтенантът.
— Предполагам — каза Лори. — Но не чак толкова, когато свикнеш.
— Прилича на холивудски декор за филм на ужасите — допълни Лу. — Кой е избрал тези сини плочки за стените? Ами циментовият под? Защо няма никаква облицовка? И всички тези петна.
Лори спря и се вгледа в пода. Макар че беше лъснат, петната си личаха.
— Отдавна беше предвидено да се облицова — каза тя. — Но въпросът потънал в дебрите на нюйоркската бюрократична машина. Поне така съм чувала.
— А какво търсят тук всички тези ковчези? — попита лейтенантът. — Хубава изработка. — Той посочи камарата чамови сандъци, струпани почти до тавана. Други стояха изправени.
— На фирмата „Потърс Фийлд“ са — обясни Лори. — В Ню Йорк има много неидентифицирани трупове. След аутопсията ги държим в хладилника няколко седмици. Ако никой не ги потърси, накрая ги погребват за сметка на общината.
— Няма ли къде другаде да складират ковчезите? — поинтересува се Лу. — Прилича на битпазар.
— Аз поне не знам да има — отговори Лори. — Но никога не съм се замисляла за това. Толкова съм свикнала да ги виждам тук.
Влезе първа в залата за аутопсии и задържа вратата пред лейтенанта. За разлика от предишната сутрин на всичките осем маси имаше трупове, на палеца на крака на всеки беше вързано картонче. На пет от масите колегите й вече бяха започнали аутопсиите.
— Браво, браво, доктор Монтгомъри, започвате преди обяда — подхвърли един от лекарите — не се виждаше кой под дрехите и шапките.
— Някои сме достатъчно умни да пробваме водата, преди да се хвърлим в басейна — върна му го Лори.
— Вие сте на шеста маса — извика един санитар от мивките, където миеше черва.
Лори погледна назад към Лу, който се бе спрял вътре до самата врата. Видя, че преглъща с усилие. Макар да бе казал, че вече е присъствал на аутопсии, тя имаше чувството, че лейтенантът намира тази „конвейерна“ операция за леко потискаща. Тъй като миеха вътрешностите, не миришеше особено приятно.
— Можете да излезете по всяко време — каза му Лори.
Лу вдигна ръка.
— Нищо ми няма — рече той. — Щом вие понасяте това, защо да не го понеса и аз.
Лори тръгна към шеста маса. Лейтенантът я последва. Появи се Вини Амендола, и той с хирургическа престилка и шапка.
— Днес сме заедно, доктор Монтгомъри — каза Вини.
— Чудесно — рече Лори. — Иди да вземеш всичко, от което ще имаме нужда, и да започваме.
Вини кимна и се отправи към шкафовете с инструменти. Лори извади папките с материалите и ги сложи на място, където да ги стига, после погледна Дънкан Андрюс.
— Красив мъж — каза тя.
— Не предполагах, че лекарите мислят по този начин — рече Лу. — Смятах, че всички сте нещо като безполови.
— Не бих казала — отвърна Лори.
Бледото тяло на Дънкан бе проснато върху стоманената маса, сякаш той бе заспал. Клепачите му бяха затворени. Единственото нещо, което го загрозяваше, освен нездравата бледост, бяха изподраните му китки. Лори ги посочи.
— Тези дълбоки драскотини вероятно са резултат от така нареченото изтръпване — сетивна халюцинация, при която имаш усещането, че под или по кожата ти са полазили насекоми. Наблюдава се и при кокаинова, и при амфетаминова интоксикация.
Лу поклати глава.
— Не мога да проумея защо хората вземат наркотици — поде той. — За мен е неразбираемо.
— Правят го за удоволствие — отговори Лори. — За нещастие наркотици като кокаина засягат части от мозъка, които в процеса на еволюцията са се развили като центрове за насърчаване: те насърчават поведение, което да увековечи човешкия род. Ако искаме борбата срещу наркотиците да се увенчае с успех, трябва да признаем, че те доставят наслада, а не да го отричаме.
— Защо имам чувството, че не одобрявате особено официалната кампания срещу наркотиците „Кажете просто не“? — попита лейтенантът.
— Защото не я одобрявам. Тя е глупава — каза Лори. — Или най-малко късогледа. Според мен политиците, които са съчинили тази програма, нямат никаква представа как израстват децата в днешното общество, особено бедните градски деца. Опиатите са навсякъде, децата ги опитват и виждат, че са приятни, и затова си мислят — силните на деня ги лъжат, че те имат и отрицателен, опасен ефект.
— Някога посягали ли сте към наркотиците?