— Опитвала съм кокаин.
— Наистина ли?
— Изненадан, ли сте? — попита Лори.
— Май да, донякъде.
— Защо?
Лу сви рамене.
— Не знам. Сигурно не приличате на такава.
Лори се засмя.
— Сега той много повече прилича на такъв, отколкото аз — каза тя и посочи Андрюс. — Но се обзалагам, че когато е бил жив, също не е приличал на такъв. Да, опитвала съм дроги в колежа. Въпреки това, което се случи с брат ми, или може би тъкмо заради това.
— Какво се е случило с брат ви? — поинтересува се лейтенантът.
Лори сведе поглед към тялото на Дънкан Андрюс. Не бе смятала да намесва брат си в разговора. Забележката й се бе изплъзнала, сякаш разговаряше с някой близък човек.
— Брат ви от свръхдоза ли е починал? — продължи Лу.
Погледът на Лори се премести от трупа на Дънкан към него. Тя не умееше да лъже.
— Да — каза тя. — Но не ми се говори за това.
— Добре — рече Лу. — Не искам да се бъркам в чужди работи.
Лори се обърна отново към тялото на Дънкан. За миг си представи, че на студената маса пред нея е тялото на брат й. Изпита облекчение, когато видя Вини да се връща с ръкавици, епруветки за пробите, консерванти, етикети и набор инструменти. Гореше от желание да се заеме с аутопсията и да забрави мъчителните спомени.
— Да почваме — подкани Вини.
Той се зае да слага етикетите по епруветките, Лори разгъна ръкавиците и си ги сложи. После намести защитните очила и внимателно огледа Дънкан Андрюс. След като видя главата му, направи знак на Лу да мине от другата страна на масата. Раздели косата на Дънкан и показа на лейтенанта множество синини.
— Обзалагам се, че е имал поне един гърч — каза Лори. — Нека видим езика му.
Отвори устата на Дънкан. Езикът му беше разкъсан на няколко места.
— Точно както очаквах — рече Лори. — Да видим сега колко кокаин е поел господинът. — С малко фенерче и лекарски разширител тя огледа носната кухина на Дънкан. — Няма перфорации. Изглежда нормално. Май не е смъркал много.
Изправи се. Забеляза, че вниманието на Лу е насочено към една от съседните маси, където разрязваха горната част на череп. Погледите им се срещнаха.
— Добре ли сте? — попита Лори.
— Не бих казал — отговори лейтенантът. — Всъщност всеки ден ли правите това?
— Средно три-четири дни в седмицата — рече Лори. — Защо не поизлезете малко? Ще ви извикам, когато започнем с Де Паскуале.
— Не, ще се оправя. Да продължаваме. Какво следва по-нататък?
— Обикновено проверявам очите — обясни Лори.
Наблюдаваше Лу. Никак не й се искаше да припадне и да си удари главата в циментовия под. Вече се беше случвало с един посетител.
— Продължавайте — подкани я лейтенантът. — Нищо ми няма.
Лори сви рамене. После сложи палеца и показалеца си върху клепачите на Дънкан и ги отвори. Лу зяпна и се извърна. За момент Лори се почувства объркана. Очите ги нямаше! Сочните червени очни ябълки бяха запълнени с обагрени в розово тампони. С тях трупът изглеждаше ужасен.
— Да! — поде Лу. — Капитулирах. Помогнахте ми да се съвзема и после капитулирах. Трябва да ви го призная. — Той се обърна отново към Лори. Лицето му, поне онова от него, което се виждаше между маската и шапката, беше пребледняло като платно. — Сещам се, това беше нещо като посвещаване на новак, нали?
Лори се изсмя нервно.
— Извинявайте — каза тя. — Бях забравила, че очите са извадени. Честно. Това беше случаят, в който семейството настояваше да се зачете желанието на починалия да бъде донор на органи. Ако очите бъдат извадени до дванадесет часа, често пъти могат да бъдат използвани, в случай че няма някакви противопоказания. Понякога това може да стане и по-късно, стига трупът да е бил замразен.
— Нямам нищо против да се шегуват с мен — поде лейтенантът.
— Но това не беше шега — възрази Лори. — Съжалявам, наистина. Вчера ми се обаждаха за този случай. Ала покрай всичко останало, което стана, бях забравила. Помнех само, че покойният си е бил кокаина венозно. Я да видим дали ще открием следи от инжекциите.
Лори обърна дясната длан на Дънкан, за да разгледа ръката между китката и лакътя откъм вътрешната страна. Вини направи същото с лявата ръка.
— Ето — възкликна Лори и посочи мъничката следа от спринцовка над една от вените в лакътната област.
— Не знаех, че кокаинът може да бъде вкарван венозно — рече Лу.
— Може да бъде приеман, кажи-речи, по всички начини, които си представяте, а и по такива, за които изобщо не се сещате — обясни Лори. — Венозно се взема рядко, но все пак се взема.