Докато го казваше, паметта й я върна назад, в нощта, преди да открие Шели мъртъв в стаята му. Току-що се беше върнал от Йейлския университет и Лори отиде при него — изгаряше да чуе как върви следването. Отвореният му несесер за бръснене беше на леглото.
— Какво е това? — попита тя и извади опаковка презервативи.
— Дай ми го — извика Шели, видимо раздразнен, че невръстната му сестра е намерила такова нещо в несесера.
Лори се изкиска, когато Шели грабна презервативите от ръката й. Докато той ги слагаше в горното чекмедже на писалището си, Лори надникна в несесера да види какво още има там. Но онова, което видя, беше по-скоро тревожно, отколкото интересно. Много внимателно извади от чантичката спринцовката. Беше иглата, която щеше да види на другия ден.
— Какво е това? — попита тя.
Шели отиде до нея и се опита да грабне иглата, но Лори му се изплъзна.
— Взел си я от кабинета на татко, нали? — попита момичето.
— Дай ми я, иначе зле ти се пише — сопна се той. Беше я хванал натясно до стената.
Лори стискаше спринцовката с две ръце зад гърба си. Беше израснала в Ню Йорк и знаеше какво означава едно момче да има спринцовка.
— Боцкаш ли се? — попита тя.
Шели й надви и взе иглата. Отиде до бюрото и я скри при презервативите. След това се обърна към сестра си, която не бе помръднала от мястото си.
— Опитвал съм няколко пъти — каза той. — Викат му „бърза топка“. Много от колегите го правят. Не е кой знае какво. Но не казвай на мама и на татко. Ако им кажеш, никога вече няма да ти говоря. Разбра ли? Никога.
Мимолетният спомен на Лори бе прекъснат от боботещия глас на Калвин Уошингтън.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика той. — Защо още не сте започнали този случай? Отбих се, за да видя дали сте открили нещо, на което бихме могли да се опрем, а вие дори не сте започнали. Хайде, по-чевръсто!
Лори се разбърза. Огледа трупа отвън — забеляза освен следите от спринцовка само няколко синини над лактите на Дънкан. След това взе скалпел и направи обичайния У-образен разрез от раменете надолу до срамната кост. Подпомагана от Вини, тя работеше мълчаливо и бързо. Махна гръдната кост и откри вътрешните органи.
Лу гледаше да не пречи.
— Извинявайте, ако съм ви забавил — каза той, когато Лори спря, за да даде възможност на Вини да приготви епруветките за пробите.
— Не се притеснявайте — рече Лори. — Когато се заемем с Де Паскуале, ще ви обясня още някои неща, само че искам да приключа с Андрюс. Ако Калвин наистина побеснее, може да си имам неприятности.
— Разбирам — каза Лу. — Ако искате, да се махна?
— Не, няма такова нещо — отвърна Лори. — Само не се засягайте, че ще ви пренебрегна за малко.
След като огледа всички вътрешни органи, Лори взе с няколко спринцовки различни течности за токсикологична проба. Те с Вини пипаха много внимателно, така че всеки образец да попадне в епруветката със съответния етикет. После се зае да вади органите един по един. Най-много време отдели за сърцето, докато накрая бе извадено и то.
Вини отиде на мивката да измие стомаха и червата, а Лори грижливо изследва сърцето и взе множество проби за микроскопско изследване. След това взе подобни проби и от някои други органи. В това време Вини се върна. Без да чака да го подканят, се зае с главата, отделяйки скалпа. Щом огледа черепа, Лори му кимна да го среже с електрическия скалпел на две точно над ушите.
Лу продължаваше да стои настрана, когато Лори извади мозъка и го пльосна в легена, подложен от Вини. Хванала нож с дълго острие, който приличаше на касапски, тя започна да реже с него, сякаш кълцаше разфасовано месо. Двамата с Вини работеха вещо, без много приказки.
След половин час Лори изведе Лу от залата за аутопсии. Свалиха си престилките и халатите и се качиха в стола на втория етаж да си вземат кафе. Разполагаха с петнадесетина минути, докато Вини махне останките на Дънкан и „настани“ следващия „пациент“, Франк де Паскуале.
— Благодаря, но няколко дни май няма да сложа и залък в уста — рече Лу, когато тя му предложи да си вземе нещо от автоматите за закуски в стола.
Лори си наля още една чаша кафе. Двамата седнаха на пластмасова маса до микровълновата печка. В помещението имаше още петнадесетина души, погълнати от оживен разговор.
Лу видя, че някои пушат, извади кутия „Марлборо“ и кибрит и запали цигара. Но забеляза израза на Лори и я извади от устата си.