— Нали нямате нищо против? — попита той.
— Щом се налага — отвърна Лори.
— Само една — обеща лейтенантът.
— И така, Дънкан Андрюс нямаше никакви съществени патологични отклонения — поде тя. — Сигурна съм, че няма да открия нищо и при хистологичните изследвания.
— Все пак опитайте — посъветва я Лу. — В най-лошия случай ще прехвърлите всичко на Калвин. Нека той реши какво да прави. Нали е от ръководството, това е негова работа.
— Смъртният акт трябва да бъде подписан от човека, извършил аутопсията — обясни Лори. — Но все пак ще опитам.
— Направи ми впечатление начинът, по който боравехте с онзи нож в моргата… — рече лейтенантът.
— Благодаря за комплимента — каза Лори. — Струва ми се обаче, че предстои да чуя едно „но“.
— Просто съм учуден, че привлекателна жена като вас си е избрала такава професия — допълни Лу.
Лори затвори очи и изпъшка раздразнена.
— Забележката ви е доста високомерна. — Тя се взря в Лу. — За съжаление заличава комплимента ви. Може би искахте да кажете: „Какво търси едно толкова хубаво момиче на такова място?“.
— Ей, не се засягайте — каза Лу. — Изобщо не съм искал да ви обидя.
— Щом говорите за външността и за способностите ми и ги свързвате, значи се отнасяте отрицателно и към двете — рече Лори и отпи глътка кафе. Забеляза, че Лу е объркан и притеснен. — Не че ви упреквам — каза тя. — Но ми е дошло до гуша да защитавам професията, която съм си избрала. А също да слушам, че външността и полът ми нямат нищо общо с длъжността, която заемам.
— Може би е най-добре да си мълча — рече Лу.
Лори повдигна поглед към часовника на стената.
— Вече трябва да слизаме долу. Вини сто на сто е сложил Де Паскуале на масата.
Изгълта остатъка от кафето и стана. Лу загаси цигарата и забърза подире й. След пет минути двамата стояха с халатите пред екрана в моргата и разглеждаха рентгеновите снимки на Франк де Паскуале. Отзад и отстрани на главата ясно личеше очертанието на куршума, заседнал в теменната част.
— Оказахте се прав за местоположението на куршума — каза Лори. — Ето го — в основата на мозъка.
— Гангстерите не си поплюват — рече Лу.
— Така си е, пипат безпогрешно — добави Лори. — Мине ли през основата на мозъка, куршумът засяга жизненоважните центрове на дишането и сърдечната дейност.
— Ако трябва да умра, предпочитам да ме очистят по този начин — каза Лу.
Лори погледна детектива.
— Приятна мисъл.
Лу сви рамене.
— С професия като моята, човек си мисли за тези неща.
Лори отново извърна очи към рентгеновата снимка.
— Прав сте също и че куршумът е с малък калибър. Вероятно двадесет и втори, най-много двадесет и пети.
— Най-често използуват този калибър — поясни лейтенантът. — По-големите създават главоболия.
Лори го поведе към шеста маса, където бяха положени тленните останки на Франки. Трупът беше леко подут. Дясното око беше отекло повече от лявото.
— Изглежда по-млад от осемнадесет години — каза Лори.
— На около петнадесет — съгласи се Лу.
Лори помоли Вини да обърне тялото, за да огледат главата отзад. С едната ръка раздели мократа му сплъстена коса и оголи кръгла рана, около която кожата беше охлузена. След като направи няколко измервания и снимки, внимателно обръсна косата при раната, за да я разкрие напълно.
— Явно са стреляли отблизо — каза Лори. Тя посочи плътния пръстен барут около мястото, където бе проникнал куршумът.
— От колко близо? — попита Лу.
Лори се замисли за миг.
— Осем-десет сантиметра. Там някъде.
— Както обикновено — каза детективът.
Лори направи още някакви измервания и снимки. След това внимателно изчегърта с чист скалпел малко от барута вътре в прободните рани. Чукна лекичко острието на скалпела откъм вътрешната стена на една епруветка, за да съхрани материала за лабораторен анализ.
— Никога не се знае какво ще кажат химиците — рече тя, подавайки епруветките на Вини, за да им сложи етикети.
— Нужен ни е някакъв пробив — рече Лу. — Няма значение какъв.
Когато Вини прикачи етикетите към епруветките с пробите, Лори го накара да й помогне да обърнат Франк отново по гръб.
— Какво му има на дясното око? — попита детективът.
— Не знам — каза Лори. — На рентгеновата снимка не личи куршумът да е проникнал в очната кухина, но знае ли човек!