Клепачът беше мораво-синкав. През очната цепка се подаваше отекла конюнктива. Лори повдигна внимателно клепача.
— Уф — изпъшка Лу. — Лоша работа. На първия му ги нямаше очите, този изглежда така, сякаш някой му е премазал окото с тежкотоварен камион. Дали не е станало, когато трупът се е носел по Ийст Ривър?
Лори поклати глава.
— Станало е, преди да настъпи смъртта. Вижте кръвоизливите под лигавицата. Това означава, че сърцето още е биело. Бил е жив, когато се е случило.
Лори се наведе по-близо и внимателно огледа роговицата. По отражението на лампите върху нея заключи, че е разкъсана. Освен това беше млечнобяла. Лори се пресегна към лявото око и повдигна клепача. За разлика от дясната, лявата роговица беше бистра; изцъкленото око се бе втренчило в тавана.
— Възможно ли е да е от куршума? — попита Лу.
— Едва ли — отговори Лори. — Така роговицата може да бъде засегната само от химикал. Ще вземем проба за токсикологията. Ще я разгледам отблизо на части под микроскопа. Честно казано, за пръв път виждам такова нещо.
Продължи да оглежда трупа отвън. Спря поглед върху китките и ги посочи.
— Виждате ли охлузванията и раничките?
— Да — потвърди Лу. — Какво означава това?
— Клетото момче явно е било връзвано. Може би увреждането на окото е някакъв вид мъчение.
— Гадни типове — рече лейтенантът. — Яд ме е, че уж се прикриват зад някакъв морален кодекс, а всъщност в техния свят действа само законът на джунглата. А най̀ ме е яд, че с безчинствата си създават лошо име на всички американци от италиански произход.
Докато оглеждаше ръцете и краката на Франк, Лори попита Лу защо враждуват престъпните кланове Вакаро и Лучия.
— За територия — каза детективът. — Всичките са струпани на едно място, в Куинс и отчасти в Насау. Открай време си оспорват територията. Водят безжалостна война за надмощие в престъпния бизнес с наркотици, в отпускането на кредити, за игралните домове в укриването на крадени вещи, изнудвачеството, кражбите на коли, контрабандата… За какво ли не. Вечно се боричкат и избиват помежду си, но това не води доникъде, така че им се налага да се търпят. Друг свят!
— Нима и сега се вършат подобни престъпления? — попита Лори.
— Безусловно — отвърна Лу. — И онова, което знаем за тях, е само върхът на айсберга.
— Защо полицията не предприеме нещо?
Детективът въздъхна.
— Стараем се, но не е лесно. Трябват ни доказателства. Както вече ви обясних, те се намират трудно. Шефовете не си мърсят ръцете, а убийците са професионалисти. Дори когато разполагаме с уличаващи ги сведения, те пак трябва да минат през съда и няма никакви гаранции. Ние, американците, винаги сме се страхували от своеволието на властите и затова всъщност закриляме със законите престъпните типове.
— Направо не е за вярване, че не може да се направи почти нищо.
— Може да се направи само ако се сдобием с неоспорими доказателства. Да вземем този тук, Франк де Паскуале. Деветдесет и девет на сто съм сигурен, че са го пречукали Серино и неговите хора. Но съм с вързани ръце, докато нямам някакви доказателства, докато не стане пробив.
— Пък аз си мислех, че полицаите имат информатори — каза Лори.
— Да, имаме — съгласи се детективът. — Но никой измежду тях не знае нещо наистина съществено. Хората, които могат да ни насочат по вярна следа, се страхуват повече един от друг, отколкото от нас.
— Е, може пък аз да открия нещо при тази аутопсия — каза Лори, преместила отново поглед към тялото на Франк де Паскуале. — Бедата е, че водата обикновено изличава от трупа всички улики. Разбира се, налице е куршумът. В най-лошия случай ще ви дам него.
— Ще взема всичко, което мога да получа — отговори Лу.
Лори и Вини продължиха аутопсията. На всеки етап тя обясняваше на детектива какво правят. Аутопсията на Франк и тази на Дънкан се различаваха само по начина, по който Лори обработи мозъка. При Франк тя внимаваше да следва до милиметър пътя на куршума. Отбеляза, че той изобщо не е приближил издутото око. Освен това гледаше да не докосва куршума с метален инструмент. Веднага щом го извади, го сложи в пластмасова кутия, за да не се издраска. По-късно, след като бе изсъхнал, постави знак на основата му и го снима, а после го запечата в пликче, което прикрепи към разписката за получените вещи на убития — щеше да ги предаде на полицията, тоест на сержант Мърфи или на неговия колега горе.