Погледна Бруно в страничното огледало.
— За какво става дума? — попита Бруно.
Тони се засмя.
— Я какъв се е разбързал. Упорит и тъп. Какво ще кажеш да го фрасна с патлака?
— За инцидента със Серино — обясни Анджело. — Искаме да чуем подробности от теб.
— Не зная нищо — отсече Бруно. — Не съм и чувал.
— Я не ме разсмивай! — каза Анджело. — Разбрахме от един твой приятел, че си замесен.
— От кой приятел? — поинтересува се Бруно.
— Франки де Паскуале — отвърна Анджело.
Видя как изражението на Бруно се променя. Тоя тип беше изплашен и имаше защо.
— Глупакът Франки не знае нищо — изсъска Бруно. — Не съм чувал за никакъв инцидент със Серино.
— След като не знаеш нищо, защо тогава се криеш у майка си? — попита Анджело.
— Аз не се крия — възрази Бруно. — Изхвърлиха ме от апартамента, така че дойдох тук за няколко дни.
Анджело поклати глава. Стигнаха в мълчание складовете на компанията „Американ Фреш Фрут“. Там Анджело и Тони заведоха Бруно на същото място, където бяха завели Франки.
Веднага щом Бруно видя дупката в пода, упоритостта му се изпари.
— Добре, момчета — поде той. — Какво искате да знаете?
— Това вече е друго нещо — каза Анджело. — Първо седни.
Щом Бруно се подчини, той се наведе към него и рече:
— Разкажи какво се случи.
Взе цигара и я запали, издухвайки дима към тавана.
— Не зная много — рече Бруно. — Аз само карах колата. Не бях вътре. Освен това ме принудиха да го направя.
— Кой? — попита Анджело. — И запомни, ако сега ме метнеш, ще загазиш яко.
— Тери Мансо — каза Бруно. — На него му бе хрумнало всичко това, дори не знаех какво става, докато не свърши.
— Кой друг, освен теб, Мансо и Де Паскуале е замесен в тази история? — поинтересува се Анджело.
— Джими Лансо — отговори Бруно.
— Кой още? — настоя Анджело.
— Това бяхме — отсече Бруно.
— Какво правеше Джими? — поинтересува се Анджело.
— Отиде по-рано, за да намери електрическото табло — обясни Бруно. — Идеята беше изцяло на Мансо.
Анджело дръпна от цигарата си, след това отметна глава и издуха пушека. Зачуди се има ли още нещо, което да попита този негодник. Реши, че няма, погледна Тони и кимна.
— Бруно, искам да те помоля за една услуга — каза Анджело. — Да предадеш нещо на Вини Доминик. Мислиш ли, че можеш да го направиш?
— Няма проблеми — отговори Бруно. Тембърът на гласа му си бе възвърнал донякъде предишната упоритост.
— Предай му… — започна Анджело, но не довърши. Оръжието на Тони изтрака и Анджело трепна. Когато не стреляш ти, винаги се чува по-силно.
Не бяха вързали Бруно за стола, тялото му климна и се строполи на пода. Анджело застана над него и поклати глава.
— Вини ще разбере какво съм искал да му предам — каза той.
Тони погледна пистолета си със смесица от възхищение и удоволствие, след това извади носна кърпа и почисти дулото.
— С всеки път става по-лесно — рече той.
Анджело не отговори. Вместо това клекна до трупа на Бруно и измъкна портфейла му. Вътре имаше стодоларови банкноти и няколко по-дребни. Даде една от стотачките на Тони. Останалите прибра в джоба си. После върна портфейла обратно.
— Помогни ми — каза той на Тони.
Пренесоха заедно Бруно до дупката и го хвърлиха в реката. Както и Франки, Бруно сякаш с готовност отплава бързо надолу, спирайки за момент при един от стълбовете на пристана. Анджело изтръска панталоните си. Тялото на Бруно беше вдигнало прах от пода.
— Яде ли ти се? — попита Анджело.
— Умирам от глад — каза Тони.
— Да отидем до „Валентино“ на Стейнуейн стрийт — предложи Анджело. — Хапва ми се пица.
След няколко минути се върна при колата, после с три маневри се насочи към портала. На кръстовището на Джава стрийт и авеню Манхатън зави наляво, след това натисна газта до дупка.
— Чудно нещо, колко лесно е да пречукаш някого — обади се Тони. — Спомням си, като малък си мислех, че е страхотия. Имаше един, дето живееше през няколко пресечки. Ние, хлапетиите, бяхме чували, че е очистил някого. Често седяхме отвън пред къщата му колкото да го зърнем на излизане. Той беше нашият герой.
— Каква пица искаш? — попита Анджело.
— С чушки — каза Тони. — Спомням си първия път, когато пречуках човек, бях толкова развълнуван, сякаш прохождах. Дори сънувах кошмари. Но сега само се забавлявам.