— Обикновено не ми се обаждат тук по лични въпроси, затова се изненадах — отвърна Лори.
— Букет рози. Лимузина. Сигурно е интересен човек.
— Да, интересен е — потвърди тя. — Всъщност снощи ми каза нещо, което и на теб ще ти се стори интересно.
— Не ми се вярва — отговори Лу. — И все пак съм целият слух.
— Човекът, който ми се обади, е лекар — продължи Лори. — Името му е Джордан Шефилд. Може да си го чувал. Известен е. Все едно, снощи той ми каза, че лекувал един, от когото ти толкова се интересуваш: Пол Серино.
— Без майтап! — ахна Лу. Беше изненадан. И заинтригуван.
— Джордан Шефилд е офталмолог — обясни Лори.
— Момент — спря я той, като вдигна ръка, а с другата бръкна в джоба на сакото си и извади изтъркан бележник и химикалка. — Чакай да го запиша.
Прехапал език, детективът си отбеляза името на Джордан. После попита Лори как се пише „офталмолог“.
— Не е ли същото като „оптометрик“? — попита Лу.
— Не — отвърна Лори. — Офталмологът е лекар, който се занимава с очна хирургия и изобщо с окото. Оптометрикът пък по-скоро коригира зрителни проблеми с очила и контактни лещи.
— А оптикът? — поинтересува се лейтенантът. — Винаги съм ги бъркал. Никой не ми ги е обяснявал.
— Оптиците изпълняват рецепти за очила — уточни Лори. — Написани от офталмолог или оптометрик.
— Вече ми е ясно — заяви Лу. — Сега ми кажи за доктор Шефилд и Пол Серино.
— Тъкмо това е най-интересното — каза Лори. — Джордан ми спомена, че лекувал Серино от изгаряния на очите с киселина. Някой е хвърлил киселина в очите му, за да го ослепи.
— Не думай! — ахна Лу. — Това обяснява много неща. Като например тези две гангстерски екзекуции на хора от клана на Лучия. Ами очите на Франки? Може ли да е било киселина?
— Да — потвърди Лори. — Възможно е. Трудно е да се установи, защото Франки е бил в Ийст Ривър, но, общо взето, уврежданията на очите му могат да са и от киселина.
— Можеш ли да получиш документ от вашата лаборатория, че е било киселина? Така ще стигна до големия пробив, за който мечтая.
— Разбира се, ще опитаме — рече Лори. — Но ще е трудно, нали ти казах, че е изваден от реката. Ще видим и куршума от днешния случай. Току-виж, е същият като при Франки.
— От месеци не съм се вълнувал така — сподели лейтенантът.
— Хайде! — подкани го Лори. — Да видим какво можем да направим.
Двамата слязоха заедно в лабораторията. Лори намери завеждащия, доктор Джон де Врийс, токсиколог, висок, слаб мъж с хлътнали страни и академична бледност. Беше облечен с изцапана лабораторна престилка, с няколко размера по-тясна, отколкото бе нужно.
Лори ги запозна и попита дали вече има резултати от случаите от предишния ден.
— Някои може би са готови — каза й Джон. — Имате ли номерата им?
— Разбира се — отговори Лори.
— Елате в кабинета ми — покани ги Джон и ги заведе в тясна стаичка, задръстена с книги и купища научни списания.
Наведе се над бюрото и натисна няколко клавиша на компютъра.
— Кои са номерата? — попита той.
Лори му каза номера на Дънкан Андрюс и той го вкара в компютъра.
— Имало е кокаин в кръвта и урината — обясни Джон, четейки от екрана. — И то във високи концентрации. Но сме правили хроматография само на тънкия слой.
— Някакви замърсители или други наркотици? — попита Лори.
— Дотук не — отвърна Джон и се изправи. — Но щом намерим време, ще приложим газова хроматография и спектрометрия. Имаме много работа.
— Това е случай на смърт от свръхдоза кокаин, ала е малко нетипичен, защото покойният не е бил пристрастен. Ако е употребявал наркотици — а семейството му се кълне, че не е — това не му е пречило в живота. Бил е преуспял, стабилен гражданин, човек, който никога няма да вземе свръхдоза. Така че смъртта му е може би малко необичайна, но случаят не е изключителен. Кокаинът често е наркотикът на висшето общество. Ала ето че днес, ден по-късно, пристигат още двама починали от свръхдоза. Опасявам се, че някоя пратка кокаин е смесена с отрова. Сигурно тя е убила тези хора, които, изглежда, случайно са посегнали към опиата. Ще ви бъда много благодарна, ако направите изследванията възможно най-бързо. Може и да спасим живота на някого.
— Ще направя каквото мога — рече Джон. — Но вече ви казах, много сме заети. Нали искахте да ме питате и за още един случай?
Лори му даде номера на Франк де Паскуале и той погледна екрана.