— Само незначителни количества канабиноид в урината. При скрининга няма нищо друго.
— Имаше малко тъкан от окото — каза Лори. — В нея намерихте ли нещо?
— Още не сме я обработили — отвърна Джон.
— Окото ми се стори изгорено — добави Лори. — Сега подозираме, че е от киселина. Бихте ли проверили за киселина? Може би ще се наложи да получим документ.
— Ще направя каквото мога.
Лори благодари на Джон и даде знак на Лу да дойде с нея до асансьора. Докато вървяха, тя клатеше глава.
— Да получиш информация от него е все едно да изстискаш вода от камък — оплака се Лори.
— Изглеждаше капнал от умора — рече детективът. — Или никак не си обича работата. Едно от двете.
— Ще ти кажа в негова защита, че е много зает — отвърна Лори. — За лабораторията му са отпуснати много малко средства, както и за всичко тук, затова е назначил възможно най-малък щат. Но се надявам, че ще намери време да потърси замърсител в случаите с наркотиците. Колкото повече си мисля за това, толкова повече се убеждавам, че съм права.
Когато стигнаха до асансьорите, Лори си погледна часовника.
— Трябва да побързам! — Тя вдигна поглед към Лу. — Не мога да си позволя да ядосвам нито доктор Уошингтън, нито доктор Бингам. Ще ме изхвърлят на улицата и ще има да си търся нова работа.
Лейтенантът я погледна в очите.
— Тези случаи на смърт от свръхдоза, изглежда, наистина те тревожат.
— Да — призна Лори.
Тя отвърна очи и погледна към таблото за етажите. Думите на Лу й припомниха кошмара от сутринта. Надяваше се той да не спомене брат й. Слава богу, че вратата на асансьора се отвори и те влязоха вътре.
Сложиха си престилки и влязоха в централната зала за аутопсии. Там бръмчеше като в кошер. На всяка маса имаше труп. Лори забеляза, че дори Калвин работи на първата. Явно нещо налагаше да е там, защото той нямаше навика да се занимава с обикновени случаи.
Първият случай на Лори беше на масата. Вини си бе позволил да извади всички инструменти, които според него щяха да й трябват. Покойният се казваше Робърт Евънс, двадесет и девет годишен.
Лори остави папките и превърнала се в строг професионалист, започна с внимателен външен оглед. Вече го беше преполовила, когато усети, че Лу не стои насреща й. Вдигна глава и го видя до себе си.
— Извинявай, не те включвах — каза тя.
— Разбирам — отвърна детективът. — Прави каквото знаеш, не ми обръщай внимание. Виждам, че си имате много работа. Не искам да ви преча.
— Няма да ми пречиш — рече Лори. — Ако искаш да гледаш, ела насам.
Лу обиколи масата, като внимаваше къде стъпва. Бе скръстил ръце зад гърба си. Погледна Робърт Евънс.
— Нещо интересно ли намери? — попита той.
— Този нещастник се е гърчил като Дънкан Андрюс — отговори Лори. — Доказват го раните и охлузванията, а също прехапаният език. Има и нещо друго. Погледни костта на ръката. Виждаш ли обезцветената дупчица? Помниш ли, че и Дънкан Андрюс имаше такава?
— Да — каза Лу. — Тук си е бил наркотика венозно.
— Точно така — съгласи се Лори. — С други думи, Евънс е приел наркотика по същия начин, както и Андрюс.
— Е, и какво?
— Вчера ти казах, че кокаинът може да се приема по много начини. Но обикновено го смъркат или, както е медицинският термин, инсуфлират го.
— А може ли с пушене? — попита Лу.
— Ти ми говориш за крека. Кокаиновият хидрохлорид прилича на сол, не е летлив и не може да се пуши. За да се пуши, трябва да се превърне в свободна основа: крек. Там е работата, че макар обичайната форма на кокаина да може да се инжектира, това обикновено не се прави. Любопитното е, че и в двата случая е бил вкаран венозно, макар че не знаем какво следва от това.
— Не беше ли обичайно през шестдесетте години човек да си инжектира кокаин? — попита Лу.
— Само когато е смесен с хероин в така наречената „бърза топка“. — Лори затвори за миг очи, пое си дълбоко дъх и въздъхна.
— Добре ли си? — попита я лейтенантът.
— Да — отвърна тя.
— Може пък да сме свидетели на началото на нова мода — предположи Лу.
— Дано не е така — каза Лори. — Но ако сме, тя е твърде смъртоносна, за да се задържи дълго.
Петнадесет минути по-късно, когато Лори заби скалпела в гръдния кош на Робърт Евънс, Лу трепна. Въпреки че Евънс бе мъртъв и кръв нямаше, лейтенантът не можеше да се отърве от мисълта, че острият като бръснач нож се забива в човешка плът като неговата.