— Искам отпуск! — засмя се Лори. Калвин може да беше и грубиян, но тя го харесваше и уважаваше. — Благодаря, че сутринта ми възложи двата случая на свръхдоза.
Калвин вдигна вежди.
— Виж ти! Никой досега не ми е благодарил, че съм му възложил случай. Но защо ми се струва, че не си дошла само за това?
— Защото по природа си мнителен — подразни го Лори. — Наистина случаите са интересни, възлагай ми ги всичките.
— И таз добра, някой да се натиска за работа! — ахна Калвин. — Това стопля сърцето на всеки клет администратор. Дадено бе! Ще получиш всичко, което искаш. Но за да не стават грешки, какво имаш предвид под „всички“? Ако поемеш всичките „свръхдози“, ще се наложи да висиш тук денонощно.
— Свръхдози, от които са починали хора с добро обществено положение или в които е имало токсини — отговори Лори. — Като двата, които ми възложи сутринта. Хора на двадесет-тридесет години, образовани, в добро физическо състояние.
— Лично ще се погрижа да ги получиш всичките — каза Калвин весело. — Но съм длъжен да те предупредя: ако работиш извънредно, не чакай пари.
— Дано не се наложи — рече Лори.
Сбогува се с Калвин, върна се в кабинета и запретна ръкави. Добрите резултати от срещата с Калвин компенсираха неуспеха с Бингам, затова поуспокоена, тя успя да се съсредоточи. Отхвърли повече работа, отколкото бе очаквала, описа доста случаи, включително почти всички аутопсии от края на седмицата. Дори й остана време да утеши родители, чието бебе бе умряло внезапно в креватчето си. Обясни им, че нямат никаква вина.
В ранния следобед възникна само един проблем — обади й се Черил Майърс, която й каза, че не е открила Дънкан Андрюс да е боледувал от нещо. Бил стъпвал в болница само веднъж преди петнадесетина години, когато по време на футболен мач в гимназията си счупил ръката.
— Да търся ли още? — попита Черил след кратка пауза.
— Да — каза Лори. — Няма да навреди. Виж дали е боледувал като малък.
Знаеше, че може да разчита само на чудо, и пак искаше всичко да е изпипано. Тогава вече можеше да се обърне към Калвин Уошингтън. Лу беше прав: ако властниците искаха да изопачат резултатите, трябваше да го направят сами.
Надвечер Лори отново се сети за случаите с наркотиците. Хрумна й да види къде са живели Евънс и Оувърстрийт. Хвана такси на Първо авеню и каза на шофьора да я закара в южния край на Сентръл Парк. Адресът на Евънс бе близо до Кълъмбъс Съркъл.
Когато таксито спря, Лори помоли шофьора да я изчака. Слезе, за да огледа хубаво сградата. Опита се да си спомни кой друг живее в района. Сигурно някоя кинозвезда, а може би и десетина кинозвезди. С гледка към парка и в близост до Пето авеню, кварталът бе може би най-хубавият в Манхатън.
Както стоеше на улицата, тя се опита да си представи Робърт Евънс, който крачи уверено и влиза в сградата с куфарче в ръце, предвкусвайки поредната светска сбирка. Този образ трудно се връзваше с една толкова ненавременна и безсмислена кончина.
Лори се върна в таксито и даде на шофьора адреса на Марион Оувърстрийт: хубава богатска сграда на една пресечка от Сентръл Парк. Този път тя дори не слезе от колата. Само погледа красивата кооперация и отново се опита да си представи младата редакторка. Доволна, каза на учудения шофьор да я върне в службата.
След сблъсъка с Бингам от сутринта заради посещението й в апартамента на Дънкан Андрюс нямаше намерение да влиза в сградите, където бяха живели двете жертви. Просто искаше да ги види отвън. Не знаеше защо й е хрумнало и когато се върна в службата, си помисли дали е било необходимо. Беше се натъжила — жертвите и техните трагедии бяха станали по-реални.
В кабинета завари Рива, която й направи комплимент за розите — били много красиви. Лори й благодари и погледна цветята. В сегашното настроение й се стори, че те са променили всичко наоколо. Сутринта правеха кабинета празничен, сега й приличаха повече на символ на тъгата, в тях имаше нещо погребално.
Лу Солдано пресичаше с колата моста Куинсбъро от Манхатън към Куинс. Беше все така ядосан. Чувстваше се кръгъл глупак — да се остави така да му откажат! Но какво си въобразяваше! Лори беше лекарка, израсла в богаташката част на Манхатън — Ийст Сайд. За какво щяха да си говорят? За „Метрополитън“? Къде ти! Лу сам си признаваше, че не е от най-начетените в града и че няма представа, кажи-речи, от нищо, освен от закононарушения и спорт.