„Трапът“, както помежду си наричаха тази зала, бе стая със средни размери — петнадесет на девет метра. Навремето минаваше за върховно постижение в бранша, но не и сега. Както за всички други общински институции, и за нейното поддържане и ремонт липсваха средства. Осемте маси от неръждаема стомана бяха стари и зацапани от безбройните аутопсии. Над всяка висяха старомодни пружинени везни. По стените имаше мивки, тезгяхи, екрани за рентгенови снимки, стари шкафове със стъкла отпред и водопроводни тръби, които се виждаха. Помещението беше без прозорци.
Бе заета само една маса — втората от края, вдясно от Лори. Докато тя затваряше вратата зад себе си, и тримата лекари с халати, маски и шапки, събрани край масата, вдигнаха глави и я погледнаха, след което продължиха ужасното си дело. На масата бе проснато голото момичешко тяло с цвят на слонова кост. Осветяваше го само редица синьо-бели флуоресцентни лампи точно отгоре. Ужасът се засилваше и от всмукващия шум на водата, която се лееше по ръба в долния край на масата.
На Лори й идеше да се обърне и да излезе, но не го стори. Отиде до групата. Разпозна ги всичките въпреки очилата и маските. Бингам бе отсреща, с лице към Лори. Беше набит и нисък, с груби черти и нос като патладжан.
— Дявол да те вземе, Пол! — сопна се той. — За пръв път ли правиш дисекция на шия? Аз съм насрочил пресконференция, а ти се суетиш като първокурсник. Я ми дай скалпела!
Бингам грабна инструмента от ръката на Пол и се наведе над трупа. По острието от неръждаема стомана блесна лъч светлина.
Лори се приближа още до масата. Беше вдясно от Пол. Усетил присъствието й, той се обърна и за миг двамата се спогледаха. Лори усети, че Пол вече е объркан. Опита се да го окуражи с поглед, но той извърна глава. Лори погледна санитаря, ала и той отклони очи. Атмосферата бе взривоопасна.
Лори сведе поглед и се загледа в ръцете на Бингам. Той отвори шията с малко старомоден разрез, който минаваше от върха на брадичката до края на гръдната кост. После обели кожата встрани, сякаш отвори горната част на блуза с висока яка. Сега освобождаваше мускулите от щитовидния хрущял и подезичната кост. Лори забеляза следи от смъртоносна травма с кръвоизлив в тъканите.
— Едно нещо не мога да разбера — продължи ядосано Бингам, без да вдига очи. — Защо не си прибрал ръцете? Можеш ли да ми отговориш?
Лори и Пол отново се спогледаха. Тя веднага усети, че той няма извинение. Искаше й се да му помогне, но не знаеше как. Разбра неудобството му и се дръпна от масата. Макар че си бе направила труда да се облече, за да наблюдава, излезе от залата. Напрежението бе твърде голямо, за да остане. А и не искаше да притеснява Пол, като увеличава публиката, която слуша забележките на Бингам.
Върна се горе, свали си защитното облекло, седна на бюрото и се залови за работа. Най-напред трябваше да завърши документацията по трите аутопсии, които бе правила в неделя. Първият случай бе дванадесетгодишното момче. Вторият явно се дължеше на свръхдоза хероин, но тя прегледа отново фактите. Следователите бяха намерили в близост до жертвата какви ли не средства за приемане на наркотици. Знаеше се, че покойникът е наркоман. При аутопсията по ръцете му бяха открити много следи от венозни инжекции, стари и нови. На дясната му ръка имаше татуировка: „Роден, за да губи“. Бяха установени обичайните признаци на смърт чрез задушаване от белодробна едема. Въпреки че лабораторните и микроскопските изследвания все още се чакаха, Лори бе уверена, че смъртта е причинена от свръхдоза наркотик и че това е станало случайно.
Третият случай далече не бе толкова ясен. Двадесет и четири годишна стюардеса бе намерена в дома си по хавлия, свлякла се в коридора до банята. Открила я съквартирантката й. Била здрава и предишния ден се прибрала у дома след пътуване до Лос Анджелис. Не било известно да взема наркотици.
Лори бе извършила аутопсията, но не бе намерила нищо. Всичко бе съвсем нормално. Търсейки причината, тя бе помолила един от следователите да открие гинеколога на жената. Бе говорила с него и бе разбрала, че стюардесата е била напълно здрава. Само преди няколко месеца ходила на преглед при него.
Тъй като наскоро бе имала подобен случай, изпрати следователя в апартамента на жената, за да донесе всичките й електрически уреди от банята. Сега на бюрото й я чакаше кашон с бележка от следователя, че това е всичко, което са намерили.
Лори отлепи скоча с нокътя на палеца си, отвори кашона и погледна вътре. Имаше сешоар и маша за къдрене. Извади ги и ги сложи на бюрото, а от долното дясно шкафче взе волтметър.