Първо изследва сешоара, като провери електрическото съпротивление между двата края на щепсела и самия сешоар. И в двата случая уредът показа безкрайно число омове или никакъв ток. Вече си мислеше, че отново е на погрешна следа, докато пробваше машата. Изненада се, щом видя, че резултатът е положителен. Между единия край на щепсела и обвивката на машата волтметърът показа нула омове, което означаваше свободен електрически поток.
Лори взе няколко основни инструмента от бюрото си, между които отвертка и клещи, отвори машата и веднага откри оголената жица, която правеше късо съединение с обвивката. Стана й ясно, че горката стюардеса е починала от електрически шок със слаб ток. Както обикновено в такива случаи, жертвата получава шок, но има достатъчно време да хвърли уреда убиец и да излезе от стаята, преди фаталната сърдечна аритмия да я порази. Причина за смъртта в случая бе електрическият ток, който бе убил случайно стюардесата.
Лори остави „аутопсираната“ маша на бюрото си, извади фотоапарата и нареди частите така, че да се вижда опасната повреда. След това стана, за да снима отгоре. Докато гледаше през визьора, се чувстваше доволна, че е установила причината за смъртта. Не устоя и на една малка скромна усмивка, защото знаеше колко различно си представят хората нейната работа. Не само бе разкрила тайната на преждевременната смърт на клетата жена, но в бъдеще щеше да спаси някой друг от същата съдба.
Ала преди да е заснела машата, телефонът иззвъня. Тъй като доста се бе съсредоточила в работата си, звънят я стресна. Лори вдигна слушалката със зле прикрито раздразнение. Телефонистката я попита дали ще говори с лекар, който се обаждаше от градската болница на Манхатън. Добави също, че той искал да разговаря с шефа.
— Тогава защо го свързвате с мен? — попита Лори.
— Защото шефът е зает в залата за аутопсии, а не мога да намеря доктор Уошингтън. Някой ми каза, че говорел с журналистите. Затова започнах да звъня на другите лекари. Вие първа вдигнахте.
— Свържете ме — рече Лори примирено и се отпусна на стола.
Беше сигурна, че разговорът ще е кратък. Щом някой иска да говори с шефа, няма да е доволен, че го свързват с човека, най-ниско в йерархичната стълбица.
Когато мъжът отсреща се обади, Лори се представи, като подчерта, че е младши съдебен лекар, а не шефът.
— Аз съм доктор Мъри — каза човекът по телефона. — Старши лекар съм тук. Искам да ви питам нещо във връзка с един случай на свръхдоза наркотик, при който пациентът беше докаран мъртъв тази сутрин.
— Какво точно ви интересува? — попита Лори.
Смъртните случаи от наркотици бяха всекидневие в Службата по съдебна медицина. Вниманието й отново се насочи частично към машата. Хрумна й нещо по-добро за снимките.
— Пациентът се казва Дънкан Андрюс — продължи доктор Мъри. — Тридесет и пет годишен, бял. Докараха го без сърдечна дейност, без спонтанно дишане, с телесна температура 42,2 градуса.
— Аха — каза Лори спокойно и като притискаше телефона с глава към врата си, подреди по друг начин частите на машата.
— Има доста данни за апоплектичен удар — рече доктор Мъри. — Направихме изследване — отрицателно. От лабораторията съобщиха, че нивото на кокаина е 20 микрограма на милилитър.
— Гледай ти! — Лори се засмя изумена. Доктор Мъри бе привлякъл вниманието й. — Но това е много високо равнище! Какъв е начинът на приемане, орален? Да не е от тези „мулета“, които се опитват да внасят контрабанда, като гълтат презервативи, пълни с кокаин?
— Едва ли. — Доктор Мъри също се засмя. — Този човек е някакво дете чудо от Уолстрийт. Не, не е орално. Венозно.
Лори преглътна, като се опитваше да прогони стари нежелани спомени. Гърлото й внезапно бе пресъхнало.
— Има ли хероин? — попита тя.
През шестдесетте години бе станала особено популярна сместа от хероин и кокаин, която се наричаше „бърза топка“.
— Хероин няма — каза доктор Мъри. — Само кокаин, но явно огромна доза. Щом температурата му беше 42,2 градуса, когато я премерихме, бог знае каква е била приживе.
— Е, случаят ми се струва доста ясен — рече Лори. — Какъв е въпросът? Ако се чудите дали е за съдебен лекар, отговорът е „да“.
— Не, това го знаем — отвърна доктор Мъри. — Не е там проблемът. По-сложен е. Мъжът е бил намерен от приятелката си, която пристигна с него. После дойдоха и родителите му. И да ви кажа, имат страхотни връзки, нали разбирате… С една дума, сестрите установиха, че Дънкан Андрюс носи в портфейла си картон за даряване на органи, и се обадиха на съответния служител. Без да знае, че случаят е за съдебен лекар, той се свързал със семейството и попитал дали може да вземе очите, тъй като те са единствената тъкан, освен костите, която може да се използува. Нали разбирате, не обръщаме особено внимание на тези карти за дарения на органи, освен ако близките не са съгласни. Но те пък се съгласиха. Казаха, че определено държат да зачетат желанията на покойния. Мен ако питате, просто им се иска да повярват, че синът им е умрял от естествена смърт. Но както и да е, решихме да проверим при вас как се постъпва в подобни случаи, преди да предприемем каквото и да било.