Непростено
Лорън Кейт
Нова книга от поредицата „Паднали ангели“
Издателство: Intense, 2016 г.
Разпознаване, редактиране и форматиране: SilverkaTa, 2017
Съдържание
Анотация
ПРОЛОГ
1. Пустош
2. Мъртви души
3. Атмосфера
4. Упоритост
ИНТЕРЛЮДИЯ
5. Белязана
6. Спускане
7. Любовта ще ни раздели
ИНТЕРЛЮДИЯ
8. Плачещата песен
9. Обичай повече
10. Бавно пикиране
ИНТЕРЛЮДИЯ
11. Пречупи ме
12. Запленен
13. Безсмъртна моя
ИНТЕРЛЮДИЯ
14. Новата нула
15. Кралица на сърцата
16. Опасни дни
ИНТЕРЛЮДИЯ
17. Гора
18. Тайното владение на любовта
19. Краят на мечтата
20. Небето те очаква
Благодарности
Анотация
Дългоочакваният нов роман от превърналата се в световен бестселър поредица „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“. Историята на Кам, мрачния черен ангел с поведение на лошо момче, когото читателите обожават.
Гимназията може да бъде истински ад.
Кам знае какво е да бъдеш преследван. Прекарал е в Ада повече време, отколкото се полага на един ангел.
А най-новият му Ад е гимназията, където Лилит, момичето, което той не може да спре да обича, изтърпява наказание заради неговите престъпления.
Кам е сключил облог с Луцифер: разполага с петнайсет дни да убеди единственото момиче, което наистина означава нещо за него, да го обикне отново. Ако той успее, на Лилит ще бъде позволено да се върне обратно в света и двамата ще могат да изживеят живота си заедно. Но ако се провали... в Ада има специално място само за него.
ТИК-ТАК
Лорън Кейт доставя удоволствие на почитателите си... и поддържа напрежението достатъчно, за да кара читателите да прелистват жадно страниците.
Kirkus Review
Раят е да бъдеш с онзи, когото обичаш.
Ад е да бъдете държани разделени.
Къде ще попадне Кам?
Поредиците „Паднали ангели“ и „Сълза“ са преведени на повече от трийсет езика. Лорън Кейт живее в Лос Анжелис. Посетете я на www.laurenkatebooks.net
На мечтателите
Змии в ума ми,
когато се опитвам да простя престъпленията ти.
Всеки се променя с времето.
Надявам се този път той да се промени.
Шарън Ван Игън, „Змии“
ПРОЛОГ
Никога не ни разделяйте
Ботите на Кам докоснаха стряхата на старата църква под студено и осеяно със звезди небе. Прибра криле и се взря в пейзажа. Испански мъх, бял на лунната светлина, висеше като ледени висулки от посадени преди Гражданската война дървета. Постройки от сиви тухли обрамчваха буренясало игрище и два реда разнебитени седалки. Откъм морето шумолеше вятър.
Зимната ваканция в Поправително училище „Меч и кръст“. Нито една жива душа в кампуса. Какво правеше той тук?
Беше малко след полунощ, а той току-що бе долетял от Троя. Беше потеглил припряно, незнайна сила направляваше крилете му. Улови се, че си тананика мелодия, която не си бе позволявал да си спомни от няколко хиляди години. Може би се беше върнал тук, защото именно това бе мястото, където падналите ангели бяха срещнали Лус в последния й прокълнат живот. Това беше триста двайсет и четвъртото й прераждане – и триста двайсет и четвъртият път, в който падналите ангели се бяха събрали да видят как щеше да се изпълни проклятието.
Сега проклятието беше развалено. Лус и Даниел бяха свободни.
И, по дяволите, Кам наистина ревнуваше.
Погледът му обходи бързо гробището. Никога не би предположил, че ще изпитва носталгия към този боклучарник, но в онези ранни дни в „Меч и кръст“ беше имало нещо вълнуващо. Искрата на Лусинда бе по-ярка и караше ангелите постоянно да правят догадки, а някога бяха вярвали, че знаят какво да очакват.
От шест хилядолетия всеки път, щом навършеше седемнайсет, те изиграваха вариант на едно и също представление: демоните – Кам, Роланд и Моли – опитваха всичко, за да убедят Лус да се съюзи с Луцифер, докато ангелите – Ариана и Габ, и понякога Анабел – се трудеха да върнат Лус в лоното Небесно. Никоя от страните дори не се беше доближавала до спечелването й.