Сега, когато я беше видял, сега, когато знаеше, че тя е тук...
Трябваше да направи нещо.
– Трябва да я видя отново – каза Кам. – Това беше прекалено кратко...
– Направих ти достатъчно услуги – каза Луцифер с ръмжене. – Показах ти какво е за нея вечността. Не трябваше да правя дори това.
Кам огледа безкрайните стъклени топки.
– Не мога да повярвам, че скри от мен всичко това.
– Не съм я крил; теб не те беше грижа – каза Луцифер. – Винаги беше прекалено зает. Лус и Даниел, популярните хлапета в „Меч и кръст“, всички тия глупости. Но сега... е, и добре, би ли искал да видиш някои от предишните Адове на Лилит? Ще бъде забавно.
Без да чака отговор, Луцифер положи длан върху тила на Кам и го бутна към една от стъклените топки с пепел. Кам стисна здраво очи, напрягайки се за сблъсъка на лицето си със стъклото.
Вместо това...
Стоеше с Луцифер до обширна речна делта. Пороен дъжд се лееше от небето. От редица колиби бягаха хора, притиснали до гърди вещите си, с изписана върху лицата паника, докато реката преливаше от бреговете си. От другата страна на реката момиче с печално, спокойно изражение вървеше бавно, носейки ситар, в рязък контраст с хаоса около нея. Макар че тя изобщо не приличаше на онази Лилит, която беше обичал в Ханаан, или момичето, което току-що беше срещнал в Кросроудс, Кам я позна мигновено.
Тя вървеше към бушуващата река.
– Ах, Лилит – изрече Луцифер с въздишка. — Наистина знае кога да привлече вниманието.
Тя седна в калта на брега на реката и засвири. Ръцете й летяха по инструмента с дълъг гриф, извличайки тъжна, мелодична музика.
– Блус за удавянето – отбеляза Луцифер с нотка на възхищение.
– Не – това е блус за миговете преди удавянето – каза Кам. – Голяма разлика.
После реката преля над бреговете си, заля Лилит и нейния ситар, преля над къщите, преля над главите на всички бягащи хора, преля над Кам и Луцифер.
Секунди по-късно Кам и Луцифер стояха на един планински зъбер. Тънки валма мъгла се усукваха като пръсти около пиниите.
– Тази ми е една от любимите – каза Луцифер.
Скръбна музика на банджо зазвуча около тях. Обърнаха се и видяха седем слаби като клечки деца да седят на верандата на готова да рухне хижа от дървени трупи. Бяха боси, а коремите им бяха подути. Момиче със сламеноруса коса държеше банджото в скута си, пръстите й се движеха по струните.
– Няма да стоя тук и да гледам как Лилит свири акомпанимент към загиването си от гладна смърт – каза Кам.
– Не е толкова лошо – същото е като заспиването – каза Луцифер.
Изглежда, сега най-малкото момче правеше точно това. Една от сестрите му положи глава на рамото му и последва примера му. Тогава Лилит спря да свири и затвори очи.
– Достатъчно – каза Кам.
Мислеше за тази Лилит, която току-що беше срещнал в Ратълснейк Крийк. Цялото това минало страдание, отпечатъкът на всичката тази смърт беше някъде вътре в нея, но тя нямаше съзнателен спомен за него. Точно като Лус.
Не, осъзна той, Лилит изобщо не приличаше на Лус. Бяха толкова далеч една от друго, колкото изтокът от запада. Лус беше някогашен архангел и водеше прокълнат живот на простосмъртна. Лилит беше простосмъртна, прокълната от безсмъртни фактори, носена през вселената от вечни, нестихващи ветрове, които не можеше да види. Но въпреки това чувстваше тези ветрове. Те бяха в начина, по който със затворени очи подръпваше струните на пукнатата си китара.
Беше обречена. Освен ако...
– Прати ме обратно вътре – каза Кам на дявола. Бяха отново в зоната със заведения за хранене на самообслужване на Ада, със стъклени топки за сняг по масите, навсякъде, накъдето погледнеше Кам, всяка една — пълна с болката на Лилит.
– Толкова много ли ти хареса Кросроудс? – попита Луцифер. – Трогнат съм.
Кам се вгледа дълбоко в очите на дявола и потръпна при безумието, което откри там. През цялото това време Лилит се бе намирала под властта и проклятието на Луцифер. Защо?
– Какво ще е нужно, за да те накара да я освободиш? – обърна се Кам към Луцифер. – Ще направя всичко.
– Всичко? Харесва ми как звучи това. – Луцифер пъхна ръце в задните си джобове, наклони глава и се взря в Кам, обмисляйки. – Срокът на сегашния Ад на Лилит е нагласен да изтече след петнайсет дни. Ще ми достави наслада да гледам как я правиш още по-нещастна в продължение на тези две седмици. – Той направи пауза. – Бихме могли да го направим интересно.