Лилит гледаше със завист как госпожа Ричардс бързо подаде един пропуск на Клоуи, която го взе и изтича от стаята. Лилит въздъхна. Учителите раздаваха на Клоуи разрешения за отсъствие така щедро, както налагаха наказания на Лилит.
После звънецът би и интеркомът се включи с пращене.
– Добро утро, Булс5 – поздрави Таркентън. – Както знаете днес е денят, в който разкриваме дългоочакваната тема на тазгодишния училищен бал.
Всички ученици около Лилит започнаха да подвикват и ръкопляскат. Отново се почувства сама сред тях. Не че се мислеше за по-умна или смяташе, че има по-добър вкус от тези хлапета, които толкова се вживяваха в някакви си училищни танци. Нещо по-дълбоко и по-важно я отделяше от всички, които някога беше срещала. Не знаеше какво е, но я караше да се чувства като извънземна през повечето време.
– Вие гласувахте, ние изчислихме гласовете – продължи гласът на директора, – и темата на тазгодишния бал е... Битката на бандите!
Лилит се намръщи към интеркома. Битката на бандите ли?
Не беше попълнила бюлетината за тазгодишния бал, но й беше трудно да повярва, че съучениците й биха избрали тема, която всъщност беше почти интересна. После си спомни, че Клоуи Кинг участваше в група и че някак беше успяла да убеди учениците да я мислят за страхотна. Миналата пролет беше превърнала играта на бинго в нещо, което близките й приятели правеха всеки четвъртък вечер. Лилит, разбира се, никога не беше посещавала „Бинго Бейбс“, както се наричаше събитието, но пък хайде сега – кой на възраст между осем и осемдесет наистина обичаше да играе бинго?
Основната тема на училищния бал можеше и да е по-ужасна. Но все пак Лилит беше сигурна, че Таркентън и верните му подмазвачи в гимназията щяха да измислят начин да се погрижат да е скапано.
– А сега едно съобщение от вашата председателка на комитета по организирането на бала, Клоуи Кинг – обяви Таркентън.
От интеркома се разнесе шумолене, когато директорът предаде микрофона.
– Привет, Булс – изрече Клоуи с глас, който успяваше да бъде едновременно енергичен и прелъстителен. – Купете си билети за бала и се пригответе да танцувате цяла нощ под звуците на възхитителната музика, изпълнявана от възхитителните ви приятели. Точно така – балът ще бъде отчасти Коучела“6, отчасти телевизионно реалити шоу с екип от критични и взискателни съдии и така нататък. Всичко е спонсорирано от „Кинг Медия“ – благодаря, тате! Така че, освободете си датата: сряда, трийсети април – само след петнайсет дни! Вече записах моята банда за битката, така че какво чакате?
Интеркомът се изключи с щракване. Лилит никога не беше присъствала на някой от концертите на Клоуи, но й харесваше да мисли, че момичето има музикален талант горе-долу колкото един омар.
Мислите на Лилит се върнаха към момчето, което беше срещнала предния ден в Ратълснейк Крийк. Ей така, изневиделица й беше предложил да сформира група. Беше се опитала да си избие срещата от ума, но докато Клоуи продължаваше да говори как да се запишат да свирят на бала, Лилит с изненада почувства, че съжалява заради абсолютно несъществуващата си група.
После вратата на стаята за часа на класния рязко се отвори и влезе момчето от Ратълснейк Крийк. Мина безшумно надолу по редицата до нейната и седна на мястото на Клоуи Кинг.
Из тялото на Лилит се разля топлина, докато оглеждаше рокерското му яке и винтидж тениската на „Кинкс“, която прилепваше плътно на гърдите му. Запита се на кое ли място и Кросроудс продаваха такива дрехи. Не и в някой магазин, който й беше известен. Никога не беше срещала някой, който се обличаше като него.
Той отметна тъмната си коса от очите и се втренчи в нея.
На Лилит й харесваше как изглеждаше Кам, но не й допадаше начинът, по който я гледаше. В очите му имаше искра, която я караше да се чувства неловко. Сякаш знаеше всичките й тайни. Вероятно гледаше така всички момичета и на някои от тях това навярно много им харесваше. На Лилит не й харесваше – ни най-малко, – но се застави да издържи на погледа му. Не искаше той да си помисли, че я изнервя.
– Мога ли да ви помогна? – попита госпожа Ричардс.
– Нов съм тук – каза Кам, все още взирайки се в Лилит. – Каква е процедурата?
Когато той извади личната си карта, удостоверяваща, че е ученик в „Тръмбул“, Лилит беше толкова удивена, че получи пристъп на кашлица. Помъчи се да се овладее, унизена.
– Камерън Брийл – госпожа Ричардс прочете името от личната карта, после щателно огледа Кам от глава до пети. – Процедурата е да седнеш ей там и да кротуваш. – Тя посочи чина най-далече от Лилит, която още кашляше.