Мърморейки нацупено, последва Кам, като вървеше плътно до стената, сякаш можеше да се слее с изготвените от учениците плакати, подкрепящи ужасния баскетболен отбор на „Тръмбул“. Кам извади дебел черен маркер от чантата си и добави думата ТЪПИ към края на посланието, което гласеше: ДАВАЙТЕ БИКОВЕ!
Лилит се изненада.
– Какво? – Той повдигна вежда. – Щом затъпееш, връщане няма.
На втория етаж стигнаха до врата с надпис „Стая за оркестъра“. За човек, който беше тук само от ден, Кам определено се ориентираше добре. Посегна към топката на бравата.
– Ами ако има някой вътре?– попита Лилит.
– Оркестърът се събира през първия час. Проверих.
Вътре наистина имаше някой. Джийн Рах беше момче от наполовина френски, наполовина корейски произход, което, подобно на Лилит, беше парий в обществото. Би трябвало да са приятели: подобно на нея, той беше обсебен от музиката, беше подъл, беше чудак. Но не бяха приятели. На Лилит й се прииска Джийн Рах да се изпари трайно и видя в очите му, че на него му се искаше същото да стане с нея.
Джийн вдигна поглед от комплект барабани, където настройваше прикрепените към дъното струни, за да се получи тракащ звук. Умееше да свири на всеки съществуващ инструмент.
– Изчезвайте – каза той. – Или ще изпратя съобщение по пейджъра на господин Мобли.
Кам се ухили. Лилит разбра, че Кам мигновено хареса това навъсено хлапе с очила в стила на Бъди Холи, което пък я накара да намрази и двамата още повече.
– Вие двамата познавате ли се? – попита Кам.
– Поставила съм си за цел да не го познавам – каза Лилит.
– Аз съм непознаваем – подхвърли Джийн, – за идиоти като теб.
– Който говори глупости, го спукват от бой – каза Лилит, доволна, че има към кого да насочи яда си. Тялото й се напрегна и следващото, за което си даде сметка, беше как се хвърля към Джийн...
– Ей, ей, по-кротко – обади се Кам и я хвана за кръста.
Тя се загърчи да се освободи от силните ръце, които я държаха, без да знае кое момче иска да удари първо. Кам я беше вбесил, като прекъсна един спокоен час, в който тя си изтърпяваше наказанието си, като я доведе тук... И онова намигване. Тя отново се вбеси, спомняйки си как й беше намигнал.
– Пусни. Ме – изсъска тя, кипяща от гняв.
– Лилит – каза Кам тихо. – Всичко е окей.
– Затваряй си устата – каза тя и се отскубна рязко. – Не искам помощта ти или съжалението ти, или каквото там се опитваш да направиш.
Кам поклати глава:
– Аз не...
– Да, точно това правиш – заяви Лилит. И е по-добре да умреш.
Дланта я сърбеше да зашлеви Кам. Дори изражението му, кос го беше смущаваща смесица от объркване и болка, неуспокои гнева й. Не го удари само защото Джийн гледаше.
– Ъхх... — Джийн повдигна вежди и хвърли поглед към него, после към Кам. – Вие двамата ще ме побъркате. Обаждам се на Мобли.
– Хайде, давай – процеди Лилит. – Направи го.
Но той беше толкова шокиран, че не помръдна от мястото си.
Първият инстинкт на Лилит беше да излезе от стаята на оркестъра незабавно и въпреки това – странно, – откри, че искаше да остане. Не знаеше защо не беше влизала тук никога преди. Чувството да е заобиколена от инструменти беше успокояващо. Макар инструментите да не бяха изискани тромпетите бяха вдлъбнати и очукани, кожата на барабаните – толкова тънка, че беше полупрозрачна, металните триъгълници бяха покрити с ръжда, – нищо друго в това училище не беше дори наполовина толкова интригуващо.
Лека самодоволна усмивка се мярна по лицето на Кам:
– В ума ми започва да се заражда идея.
– Вероятно ти е за пръв път – подхвърли Джийн.
– Прощавай, ако не проявяваме интерес – каза Лилит, изненадана да открие, че взима страната на Джийн.
– Вие двамата имате общ враг – заяви Кам.
Лилит изсумтя презрително:
– Толкова бързо схващаш омразата на хората към теб. Отне ти... колко, десет минути?
– Не мен – каза Кам. – Имам предвид училището. Градът.
– Той замълча за миг. – Светът.
Лилит не можеше да реши дали Кам е прозорлив, или просто говори с клишета.
– Накъде биеш?
– Защо не обедините сили и не канализирате гнева си? – предложи Кам. Подаде на Лилит китара от една поставка и сложи ръка на рамото на Джийн. – С Лилит сформираме банда.
– Нищо подобно – заяви Лилит. Какво му ставаше на този тип?
– О, да, и още как – каза Кам на Джийн, сякаш работата беше вече свършена. – Училищният бал е след петнайсет дни и ни трябва барабанист, ако смятаме да спечелим Битката на бандите.
– Как се казва бандата ви? – попита скептично Джийн.