Близо до задънената улица, където спираха автобусите, Кам се облегна на остъклено табло за съобщения, рекламиращо разнообразните извънкласни дейности на училището. В три часа имаше сбирка на клуб за изучаване на немски. Научете как да поканите гаджето си за бала на немски!, тръбеше листовката. Друга съдържаше подробности за пробите за отбора по бягане през пресечена местност. Влезте във форма и изглеждайте страхотно в роклята си за бала!, обещаваше тя. В центъра имаше лъскава листовка с реклама за участие на бандата на Клоуи Кинг, „Нежните видения“, следващата седмица. Щяха да бъдат подгряваща група на местна банда, наречена „Хо Хъм“. Осигурете си възможността да кажете, че сте ги виждали, преди да спечелят битката на бандите на училищния бал!
Кам беше в Кросроудс едва от един ден, а вече усещаше манията, обзела училището по отношение на бала. Беше ходил на училищен бал веднъж преди десетилетия, с едно страхотно момиче от Маями, което си падаше по него. Бяха извадили от строя противопожарната аларма и бяха прекарали по-голямата част от нощта горе на покрива, гледайки падащи звезди. Освен това бяха танцували на няколко бързи песни и Кам беше изпитал удоволствие. Разбира се, наложи му се да отлети, преди нещата да се задълбочат твърде много.
Запита се какво ли мислеше Лилит за училищния бал, дали изобщо имаше желание да отиде. Просветна му, че щеше да му се наложи да я покани да го придружи. Идеята беше вълнуващо старомодна. Щеше да се наложи да направи преживянето специално. Трябваше да го направи правилно.
В момента да спечели любовта на Лилит, му се струваше изгубена кауза. Луцифер беше прав, тя го мразеше. Но момичето, в което се беше влюбил, бе там някъде, заровено под всичката онази болка. Просто трябваше някак да я достигне.
Острото скърцане на спирачки го сепна и Кам се обърна да проследи кервана от редящите се жълти автобуси. Надолу по стъпалата им се нижеха ученици. Повечето тръгваха към сградата на групички по двама и по трима.
Само Лилит вървеше сама. Беше навела глава, червената коса покриваше лицето й, белите кабели на слушалките й се полюшваха. Раменете й бяха приведени напред, което я правеше да изглежда по-дребна, отколкото беше. Когато не можеше да се вижда огъня в очите й, Лилит изглеждаше толкова сломена, че на Кам му бе почти непоносимо. Настигна я, докато тя минаваше през вратите към главния коридор на училището.
Той я потупа с пръст по рамото. Тя се извъртя рязко.
– Здрасти – изрече той, внезапно задъхан.
Не беше свикнал тя да е толкова близо след цялото това време, прекарано толкова далече. Тя беше различна от момичето, което бе обичал в Ханаан, но също толкова прелестна.
Когато сключи облога с Луцифер, не беше предвидил колко трудно щеше да бъде да не я докосва, както бе свикнал. Трябваше да възпира всеки импулс да протегне ръка към нея, да я погали по бузата, да я вземе в прегръдките си, да я целуне и никога да не я пусне.
Лилит го погледна и трепна. Лицето й се разкриви от отвращение или нещо по-лошо, докато сваляше слушалките си. Не беше сторил нищо в този живот, но тя беше твърдо решена да го ненавижда.
– Какво? – попита Лилит.
– Какво слушаш? – попита той.
– Нищо, което би ти харесало.
– Изпитай ме.
– Не, благодаря – каза тя. – Може ли да тръгвам сега, или искаше да водиш още мъчителни разговори за глупости?
Кам мярна още една листовка за изпълнението на „Нежните видения“, залепена с тиксо на едно шкафче наблизо. Отлепи я и я тикна в ръката й.
– Тази банда ще свири другата седмица – каза той. – Искаш ли да отидем заедно?
Тя хвърли кратък поглед към листовката и поклати глава.
– Всъщност не е моят тип музика. Но ако обичаш пукане на балончета от дъвка, давай.
– „Виденията“ са само подаряващата група. Чух, че „Хо Хъм“ са доста добри – каза той. – Мисля, че ще бъде забавно. Замълча за миг. – Мисля, че ще е забавно да отида с теб.
Лилит примижа, намествайки презрамката на раницата си на рамото.
– Като среща ли?
– Сега започваш да чувстваш какво имам предвид – каза Кам.
– Абсолютно нищо не чувствам – каза тя, като си тръгваше. – Отговорът е „не“.
– Хайде де – настоя Кам, като я последва. Коридорите бяха шумни, а при шкафчетата беше пълно с ученици, които се подготвяха за деня, мятаха вътре учебници, слагаха си гланц за устни и клюкарстваха за бала. – Ами ако мога да ни вкарам в бекстейджа8?
Кам се съмняваше, че при това изпълнение има бекстейдж, но щеше да опита всички възможни номера, ако Лилит склонеше да каже „да“.
– „Бекстейдж“ ли каза някой? – разнесе се съскащ глас. – Имам пропуски за който бекстейдж искате.