Лилит и Кам спряха и се обърнаха. Зад тях в средата на коридора стоеше момче с кестенява коса и самодоволна усмивка върху квадратното си, почти красиво лице. Носеше протрити джинси, тениска с ромбоидни щампи с едва забележими сиви черепи в ромбовете и тънка златна верижка на врата. В едната си ръка държеше таблет.
Не се предполагаше Луцифер да е тук. Това не беше част от облога им.
– Кой си ти? – попита Лилит.
– Аз съм Луц – каза Луцифер. – Работя с „Кинг Медия“. Партнираме си с Подготвително училище „Тръмбул“, за да организираме най-хубавия бал, който това училище е виждало някога. Аз съм стажантът, но мисля, че може да ме вземат на пълен работен ден...
– Няма да ходя на училищния бал – каза Лилит сухо. – Губиш си времето.
– Но се интересуваш от музика, нали така? – попита Луцифер.
– Откъде знаеш? – попита Лилит.
Луц се усмихна:
– Просто имаш такъв вид. – Въведе парола в таблета си и изкара на екрана електронен формуляр за участие. – Улеснявам записването на учениците за Битката на бандите. – хвърли поглед на Кам. – Ти ще се запишеш ли, братле?
– Това не е ли прекалено долно дори за теб? – попита Кам.
– О, Кам – каза Луц, – ако отказваш да правиш неща, които са под достойнството ти, никога няма да постигнеш много в този свят
Лилит изучаваше лицето на Кам:
– Познаваш ли този тип?
– Стари приятели сме – каза Луц. – Но къде са ми обноските – и протегна ръка: – Приятно ми е да се запознаем, Лилит.
– Знаеш името ми? – Лилит се втренчи в Луц колкото с почуда, толкова и с отвращение. Кам познаваше перверзното обаяние на дявола. Именно поради него редиците на Луцифер преливаха.
– Какво друго би могло да бъде името ти? – попита Луц. Или...“Кинг Медия“ прави проучвания – добави той с усмивка, докато Лилит неловко се ръкуваше с него.
Кам се напрегна. Това не беше честно. Имаше две седмици да накара Лилит да се влюби в него. Нямаше време за вмешателството на Луцифер.
– Какво правиш тук? – обърна се Кам към Луцифер, неспособен да скрие отровата в гласа си.
– Нека просто да кажем, че не получавах достатъчно предизвикателства – каза Луц. – После ми предложиха този стаж при „Кинг Медия“...
– Нямам представа какво значи това – каза Кам.
Самодоволната усмивка на Луц стана по-широка.
– Всички въпроси или безпокойства относно училищния бал и Битката на бандите минават през мен. Искам учениците тук да ме опознаят, да гледат на мен като на приятел, а не като на авторитетна фигура. Докато дойде време за бала, всички ще се чувстваме, сякаш сме най-добри приятели.
Интеркомът се включи, изпълвайки коридора с още повече шум.
– Добро утро, Булс!
Луц насочи показалец към тавана:
– Вие двамата наистина би трябвало да се вслушате в това съобщение.
– В шест часа тази вечер – каза Таркентън – в училищната закусвалня ще се проведе „Микрофонът е ваш“. Достъпът е свободен за всички, но присъствието е задължително за учениците в класа по поезия на господин Дейвидсън.
Лилит изпъшка:
– По-скоро бих умряла, отколкото да чета пред хора някакво ужасно стихотворение – каза нещастно тя. – Но часовете на господин Дейвидсън са единствените, в които все пак се справям – и то едва-едва.
– Чу Таркентън – каза й Кам. – Микрофонът е ваш. Не е нужно да четеш стихотворение – може да изпееш някое. Може да превърнем тази вечер в първото изпълнение на „Отмъщение“.
– Ние няма да правим нищо, защото ние не сме банда – заяви Лилит.
Досега в по-голямата си част коридорите вече се бяха опразнили. Още минута и щяха да закъснеят за час. Но Кам се чувстваше като залепен за земята: беше достатъчно близо да усети мириса на кожата й и се почувства замаян от желание.
– Зарежи часа на класния – каза той. – Да се измъкнем още сега и да вървим да се упражняваме.
Някога отдавна, в Ханаан, музиката беше свързвала Лилит и Кам; Кам имаше нужда музиката да изпълни магията си за втори път тук, в Кросроудс. Само да можеха да напрани едно изпълнение заедно, химията между тях щеше да сломи защитите на Лилит за достатъчно дълго, че той да спечели отново сърцето й. Знаеше, че щеше да успее. И ако трябваше да отиде на гимназиален бал, за да свири отново с нея, така да бъде.
– Лично аз с огромно удоволствие бих те чул да пееш, Лилит – вметна Луц.
– Не се бъркай в това – заяви Кам. – Нямаш ли къде другаде да отидеш? Да покваряваш първокурсници или нещо такова?
– Естествено – каза Луц. – Но не и преди да добавя Лилит към списъка си. – Той отново й подаде таблета и изчака, докато тя въведе имейла си. После затвори калъфа и се отправи към вратата. – До по-късно, загубеняк – подвикна на Кам.