Оптимизмът на Роланд пробуди нотка на несъгласие у Кам.
– Не и аз – каза той.
Ариана въздъхна и изви гръб, разпери криле и се издигна на няколко стъпки от земята. Звук от пърхане изпълни празната църква. С умели пръсти от флакона с бял спрей тя добави съвсем лек намек за криле над раменете на Лусинда.
Преди Падението крилете на ангелите бяха направени от небесна светлина, съвършени и напълно еднакви. В ерата от тогава насам крилете им се бяха превърнали в израз на характера им, на грешките и импулсите им. Падналите ангели, които бяха отдали верността си на Луцифер, имаха златни криле. Фибрите в крилете на онези, които се бяха върнали в лоното Небесно, бяха обточени със сребристия оттенък на трона.
Крилете на Лусинда бяха специални. Бяха чисто, зашеметяващо бели. Неопетнени. Неомърсени с вината за изборите, които те, останалите, бяха направили. Единственият друг паднал ангел, който бе съхранил белите си криле, беше Даниел.
Ариана смачка обвивката от второто тако:
– Понякога се чудя...
– Какво? – попита Роланд.
– Ако можехте да се върнете, без да се издъните така грандиозно по любовната част, бихте ли?
– Какъв е смисълът да се чудиш? – попита Кам. – Розалин е мъртва. – Видя как Роланд трепва при споменаването на изгубената си любима. – Тес никога няма да ти прости – добави, като погледна Ариана. – А Лилит...
Ето. Беше изрекъл името й.
Лилит беше единственото момиче, което Кам някога беше обичал. Беше я помолил да се омъжи за него.
Не се беше получило.
Чу отново песента й, пулсираща в душата му, заслепяваща го от угризения.
– Тананикаш ли си? – Ариана присви очи към Кам. – Откога тананикаш?
– Какво за Лилит! – настоя Роланд.
Лилит също бе мъртва. Макар Кам така и да не беше узнал как беше изживяла дните си на земята, след като се разделиха, знаеше, че тя сигурно отдавна беше напуснала този свят и се бе възнесла в Рая. Ако Кам беше различен човек, може би щеше да изпита покой, като си я представи обгърната в радост и светлина. Но Раят бе така болезнено далечен, че той откри, че бе най-добре изобщо да не мисли за нея.
Роланд, изглежда, четеше мислите му:
– Би могъл да се справиш по свой собствен начин.
– Аз правя всичко по мой собствен начин – каза Кам. Крилете му пулсираха леко зад него.
– Това е една от най-добрите ти отличителни чер ги каза Роланд, като вдигна поглед към звездите през разрушения таван, после пак обратно към Кам.
– Какво? — попита Кам.
Роланд се засмя тихо.
– Нищо не съм казал.
– Позволи на мен – обади се Ариана. – Кам, това категорично е моментът, когато всеки очаква да направи едно от граматичните си оттегляния в онази пролука в облаците. – Тя посочи към дебела нишка мъгла, висяща от Колана на Орион.
– Кам – Роланд се взря в него, разтревожен. – Крилете ти. Близо до връхчето на лявото крило на Кам имаше едно-единствено миниатюрно бяло влакънце.
Ариана зяпна:
– Какво значи това?
Беше едно бяло петънце сред поле от златисто, но принуди Кам да си спомни момента, когато крилете му се бяха преобразили от бели в златни. Отдавна беше приел съдбата си, по сега, за пръв път от хилядолетия, той си представи нещо друго.
Благодарение на Лус и Даниел, Кам имаше ново начало. И само едно нещо, за което съжаляваше.
– Трябва да вървя. – Разпери криле в пълния им размах и блестяща златна светлина заля параклиса. Роланд и Ариана отскочиха. Свещта се наклони и падна, пламъкът й загасна върху студения каменен под.
Кам се изстреля в небето, пронизвайки нощта, и се отправи към тъмнината, която го очакваше от мига, когато бе отлетял далече от любовта на Лилит.
1.
Пустош
Лилит
Лилит се събуди, кашляйки.
Беше сезонът на горските пожари – вечно беше сезонът ма горските пожари – и дробовете й бяха задръстени с дим и пепел от червения пламък на хълмовете.
Светещият циферблат на часовника до леглото й показваше полунощ, но тънките бели завеси проблясваха в сиво от зората. Сигурно токът отново беше изгаснал. Помисли си за теста по биология, който я очакваше четвъртия час, незабавно след това – за противния факт, че снощи погрешка беше донесла вкъщи учебника си по американска история. Чия идея за жестока шега беше да й връчи два учебника с гръбчета в съвсем еднакъв цвят? Щеше да разчита само на късмета си за теста и да се моли за тройка.
Измъкна се от леглото и стъпи в нещо топло и меко. Вдигна крак и миризмата я връхлетя.