Той се изправи, но не пусна ръката й. Всъщност я стисна. Стомахът й запърха, а тя не знаеше защо. Отдръпна ръката си, но не и преди да хвърли поглед към Джийн и Луис, питайки се какво ли щяха да си помислят за това, че Кам стоеше там като някакъв чудак и държеше ръката й. Момчетата не обръщаха внимание. Бяха се върнали при синтезатора на Джийн и разработваха някакъв мотив заедно.
– Здрасти – прошепна Кам сега, когато двамата бяха в известен смисъл насаме.
– Здрасти – каза тя. Защо се чувстваше толкова неловко? Вдигна поглед към Кам и си спомни, че имаше нещо, което искаше да каже. – Брат ми е постъпвал в болница шестнайсет пъти. Никога не е имал посетител освен мама и мен. – Тя направи пауза: – Не знам защо си го направил...
– Лилит, нека обясня...
– Но ти благодаря – каза Лилит. – Това повдигна духа му. Какво му каза?
– Всъщност – каза той – говорихме за теб.
– За мен ли? – попита тя.
– Малко е смущаващо – каза Кам, като й се усмихна, сякаш изобщо не беше смутен. – Той, така да се каже, се досети, че те харесвам. Много закрилнически е настроен към теб, но се опитвам да не допусна ръстът му да ме сплаши.
Кам я харесваше? Как можеше просто да го каже, сякаш не беше нищо особено? Думите се изтърколиха от езика му с такава лекота, че Лилит се зачуди на колко ли момичета беше казвал това преди. Колко ли сърца беше разбил?
– Още ли си с мен? – попита Кам, размахвайки ръка пред лицето й.
– Да – каза Лилит. – Ъм, не подценявай Брус. Може да ти нарита задника.
Кам се усмихна:
– Радвам се, че се чувства по-добре.
– Това е истинско чудо – каза Лилит, защото наистина беше така.
– Земята вика Лилит. – Гласът на Джийн прозвуча изопачено през микрофона, който беше прикрепил към своя „Муг“.
Звънецът ще бие след петнайсет минути. Имаме време да поработим по още една песен и трябва да определим деня за следващата ни репетиция.
– Като стана дума – обади се Кам, като се почеса по главата. – Случайно да имате в тая банда едно допълнително място за изпълнител на електрическа китара, който може да е вири в тризвучна хармония?
– Не знам, мой човек – каза Джийн ухилено. – Добър си, но според последните ми сведения вокалистката те мразеше и в червата. Голяма простотия беше да й откраднеш дневника.
– Дори и това да означава, че Лилит печели конкурса за текст на песен – добави Луис. – Аз лично мисля, че това беше гениално хрумване.
Лилит го смушка силно:
– Ти недей да се месиш.
– Какво? – попита Луис. – Признай си, Лилит. Никога нямаше да се включиш в онзи конкурс, ако не беше Кам. Ако печелиш, ще е страхотна реклама за групата.
– Какво мога да кажа? – Кам сви рамене. – Вярвам в Лилит.
Каза го с такава лекота, както каза, че я харесва, но това звучеше различно, по-приятно, сякаш не просто се опитваше да я накара да го допусне в леглото си. Сякаш искрено вярваше в нея. Бузите й се затоплиха, когато Кам се наведе и вдигна един от фотокопираните листове, които беше донесла за Луис и Джийн. Прочете текста на „Да летиш надолу с главата“ и по лицето му се разля усмивка.
– Тази най-новата ли ти е?
Лилит се канеше да обясни няколко промени, които вече искаше да направи, но Кам я изненада, като каза:
– Обожавам я. Не променяй нито дума.
– О.
Кам остави листа, отвори ципа на раницата си и измъкна голям сферичен предмет, увит в дебела амбалажна хартия.
– Това главата на Таркентън ли е? – попита Луис.
Кам хвърли поглед към барабаниста първокурсник:
– Зловещо. Харесва ми. Можеш да останеш в бандата.
– Аз съм член основател, братле! – възкликна Луис. – Ти какъв си?
– Най-добрият изпълнител на електрическа китара, когото това училище е виждало някога – каза Джийн и присви рамене към Лилит. – Съжалявам, но Кам наистина би могъл да даде завършеност на звученето ни.
– Да гласуваме тогава – предложи Кам нетърпеливо. – Всички, които са „за“ приемането ми в „Отмъщение“?
Трите момчета вдигнаха ръце.
Лилит завъртя очи:
– Това не е демокрация. Аз не... аз не...
– Нямаш основателна причина да кажеш „не“? – попита Кам.
Вярно беше. Нямаше. Лилит имаше милион тъпи причини да каже на Кам да напусне репетицията, да си отиде завинаги. Но нямаше нито една наистина основателна.
– Изпитателен срок – каза най-накрая през зъби. – Една репетиция. После ще реша окончателно.
– Напълно ме устройва – каза Кам.
Лилит рязко смъкна плътната амбалажна хартия от загадъчния предмет – и установи, че държи блещукаща диско-топка. Дори на мътната светлина в стаята на оркестъра топката искреше. Тя хвърли поглед на Кам, спомняйки си, че първия път, когато бе казала, че иска да нарече групата си „Отмъщение“, Кам се беше засмял и бе отбелязал, че ще имат нужда от голям синтезатор и диско-топка. Джийн се беше погрижил за синтезатора „Муг“, а сега Кам беше донесъл диско топката.