– Може ли да спрем да зяпаме това нещо и да започваме да свирим? – попита Луис.
Кам измъкна калъфа с китарата си от хранилището и намигна на Лилит. Същото онова дразнещо намигване, само че... този път не й беше толкова неприятно.
– Време е за рок.
* * *
– Кучко, изпречваш ми се на пътя – каза Клоуи Кинг.
За пръв път Лилит очакваше с нетърпение обяда в кафетерията, защото щеше да има хора, с които да седне. Нейната банда.
Беше забравила за Клоуи.
– Точно се възхищавах на новата ти татуировка – каза Лилит и кимна към гърдите на Клоуи, където се мъдреше прясна татуировка. Кожата още беше зачервена и възпалена, но тя разпозна изписаните с размах букви на подписа на Айк Лиджън точно над деколтето на ниско изрязаната тениска на Клоуи. Лилит си помисли, че татуировката е грозна, но въпреки това тя разпали в нея искрица завист. Нямаше пари да направи такъв очевиден подмазвачески жест към „Четиримата конници“. Едва й стигаха парите за сандвича с пуйка на подноса й.
Трите „Нежни видения“ застанаха в полукръг зад Клоуи. Кара скръсти ръце на гърдите си, а лешниковите очи на Тереза блестяха хищно, сякаш беше готова да скочи върху Лилит, ако тя се опиташе да нападне Клоуи отново. Джун беше единствената, която не си даваше много зор да се държи като типична подлярка, и разсеяно подръпваше цъфналите краища на русата си коса.
Клоуи вдигна ръка да задържи Лилит на разстояние:
– Ако можеш да разчетеш татуировката ми, значи си прекалено близо. Би трябвало да издействам ограничителна заповед след постъпката ти онзи ден.
Част от Лилит изпита желание да захвърли подноса си и да откъсне татуировката на Клоуи от кожата.
Но днес това бе по-малка, по-кротка част от нея. По-голямата част от Лилит беше заета с мисли за групата й: промени, които искаше да направи в един припев, идеи за соло на барабаните, за което искаше да придума Луис, дори – трябваше да признае – един въпрос, който искаше да зададе на Кам за техниката му с китарата. За пръв път в ума на Лилит се блъскаха твърде много хубави мисли, че да остави гневът да я надвие.
Вярвам в Лилит, беше казал Кам по-рано в стаята на оркестъра. И това бе останало в ума й. Може би беше време Лилит да започне да вярва в себе си.
– Ти си абсолютна кучка и пълно посмешище, Лилит – каза Клоуи. – Винаги си била, винаги ще бъдеш.
– Какво изобщо значи това? – попита Лилит. – Не, няма значение. – Тя преглътна. – Съжалявам, че ти се нахвърлих. Мислех си, че защитавам брат си, но просто се държах глупаво.
Кара смушка Джун, която пусна цъфналото крайче, което подръпваше, и заслуша внимателно.
– Знам – каза Клоуи, леко удивена. – Благодаря, че каза това. – После безмълвно събра приятелките си, кимна веднъж на Лилит и излезе от кафетерията, оставяйки я с новото преживяване да обядва на спокойствие.
* * *
Когато Лилит влезе в стаята за часа на класния след обяда, госпожа Ричардс сдържано вдигна поглед от компютъра си.
– Задържането ви след часовете не подлежи на обсъждане, госпожице Фоскор.
– Не съм дошла да се опитвам да се измъкна от него – Лилит придърпа един стол до учителката си. – Дойдох да се извиня, задето не бях в часа, за това, че закъснявам толкова много, за това, че като цяло съм от онези ученици, от които учителите се ужасяват.
Госпожа Ричардс примигна, после си свали очилата.
– Какво предизвика тази промяна в отношението?
Лилит не беше сигурна откъде да започне. Брус отново ходеше на училище. Майка й се отнасяше с нея като с човешко същество. Имаше чувството, че музикалната й група е цялостна и истинска. Дори се беше опитала да си оправи отношенията с Клоуи Кинг. Нещата вървяха толкова добре, че на Лилит не й се искаше това да спира.
– Брат ми боледува – каза тя.
– Наясно съм с това – каза госпожа Ричардс. – Ако имаш нужда от малко време за почивка или удължаване на сроковете за възложените ти задачи, учителите могат да работят с теб, но ще ти трябват документи от майка ти или от лекар. Не можеш просто да бягаш от час, когато ти хрумне.
– Знам – каза Лилит. – Има нещо, с което си помислих, че може би ще можете да помогнете. Виждате ли, Брус се чувства по-добре и искам да запазя положението така. Вие знаете толкова много за околната среда, че си помислих, че може би бихте могла да ми помогнете да направя някои промени вкъщи.