Погледът на госпожа Ричардс омекна, докато изучаваше Лилит.
– Силно вярвам, че всички можем да променим нашия свят към по-добро, но понякога, Лилит, тези неща са извън нашия контрол. Знам колко се влошава състоянието на Брус. Просто не искам да очакваш чудо. – Тя се усмихна и Лилит разбра, че учителката искрено й съчувства. – Разбира се, няма да навреди да изхвърлиш всички прекалено силни почистващи препарати и да започнеш да готвиш хубави, здравословни яденета за цялото семейство. Домашна пилешка супа. Богати на желязо листни зеленчуци. Такива неща.
Лилит кимна:
– Ще го направя. – Не знаеше откъде щеше да намери парите. Полуготовите спагети с рибен или месен бульон бяха идеята на майка й за хубаво, здравословно ядене. Но щеше да намери начин. – Благодаря.
– Пак заповядай – каза госпожа Ричардс, когато Лилит се отправи към вратата, за да тръгне към часа по история. – Все още си наказана със задържане след часовете днес следобед. Но може би можем да се опитаме да направим така, че да ти е последното.
* * *
Когато Лилит излезе навън след наказанието си, огромният паркинг беше празен. Придаваше на училището призрачно излъчване. Пепел се събираше като сив сняг покрай бордюра и Лилит се запита дали някога щеше да види, помирише или вкуси истински сняг. Тръгна към края на кампуса, като си слагаше слушалките, слушайки стари песни на „Четиримата конници“ за разбити сърца и мечти.
Беше свикнала да е едно от последните хлапета, които излизат от училище – пускаха задържаните след часовете ученици, след като футболната тренировка свършеше, а училищният хор се прибереше, – но всъщност никога не спираше, за да се огледа, след като излезеше от кампуса. Остър вятър беше отлепил няколко от плакатите на кралския двор за училищния бал от стените на училището. Те се въртяха вихрено по паважа като опадали листа с лицата на съучениците й върху тях.
Слънцето се спускаше, но още беше горещо. Пожарите по хълмовете изглеждаха по-буйни от обикновено, когато Лилит наближи китката дървета, бележеща входа към Ратълснейк Крийк. Не беше идвала на „своето място“ от няколко дни, а искаше спокойно кътче, където да учи за теста си по биология, преди да си тръгне към къщи.
Чу шумолене в дърветата и се огледа наоколо, но не видя никого. После чу глас.
– Знаех си, че не можеш да стоиш надалече. – Луц се появи между рожковите дървета. Ръцете му бяха скръстени и гледаше нагоре през клоните към опушеното небе.
– Не мога да говоря точно сега – каза Лилит. В стажанта имаше нещо странно и то не беше само пробождащият спомен как отвори онзи плик и видя вътре изпратения си по имейла текст. Така или иначе, защо се мотаеше толкова много из „Тръмбул“? Това стажантство едва ли изискваше постоянното му присъствие тук.
Луц се усмихна:
– Ще се постарая да съм бърз. Току-що приключих разговор по телефона с Айк Лиджън и си помислих, че може би ще ти е интересно за какво си говорихме.
Лилит неволно пристъпи към него.
– Както знаеш – каза Луц, – „Четиримата конници“ идват в града да свирят на училищния бал и да бъдат жури в Битката на бандите. Сега, знам, че всички готини хлапета отиват на партито на Клоуи след събитието, но...
– Аз няма да ходя на партито на Клоуи след това – каза Лилит.
– Хубаво. – Луц се усмихна. – Защото си мислех да заведа няколко души в дома си след това. Събиране в тесен кръг. Би ли искала да дойдеш?
– Не, благодаря...
– Айк Лиджън ще бъде там – каза Луц.
Лилит рязко си пое въздух. Как можеше да подмине шанс да прекара известно време с Айк Лиджън? Можеше да го попита откъде взима идеите за песните си, какъв е подходът му към писането на музика... Щеше да е като ускорен курс за това как да бъдеш рокзвезда.
– Да, добре.
– Страхотно – каза Луц. – Само ти обаче. Не и Кам. Чух, че си го приела в бандата си. Аз лично мисля, че това е грешка, която може да навреди на кариерата ти.
– Схващам, мразиш Кам. – Лилит се зачуди откъде Луц беше чул тази новина. Беше се случило едва тази сутрин, а той дори не ходеше на училище с тях.
– Той има репутация – каза Луц. – Много неща е препатил. Бил е на косъм. Искам да кажа, само го погледни. Знаеш ли поговорката: живей бързо, умри млад и бъди привлекателен труп? Предполагам, че старият Кам доказва каква лъжа е това. Греховете му го изтощават – той дори изглежда като грешник.
– Чувам, че външният вид стига само до кожата – каза Лилит.
– С кожа като тази на Кам се надявам да е така. – Луц се засмя. – Освен това от „Кинг Медия“ са подразбрали, че именно Кам е изпратил текста ти за конкурса. Ако го е направил без твое одобрение, това би било основание за дисквалификация.