– Всичко е наред – каза Лилит, осъзнавайки бързо, че не искаше да я дисквалифицират. – Той, ъм, имаше одобрението ми. Може ли да те попитам нещо?
Луц повдигна вежда:
– Каквото пожелаеш.
– Изглежда, че е Кам имате общо минало. Каква е историята с вас двамата?
Изгарящият поглед на Луц се впи в Лилит, докато гласът му стана леденостуден:
– Той смята себе си за изключение от всяко правило. Но някои правила, Лилит, трябва да бъдат спазвани.
Лилит преглътна:
– Звучи сякаш наистина имате дълго минало.
– Миналото си е минало — каза Луц, омеквайки отново. – Но ако те е грижа за бъдещето ти, ще изриташ Кам от групата.
– Благодаря за съвета – Лилит остави Луц и се шмугна под клоните. Откри любимото си място край потока. Когато наближи рожковото дърво, видя нещо необичайно: до него бе поставено проядено от дървояди и очукано старинно писалище с извит сгъваем капак. Имаше рамка от ковано желязо и сигурно тежеше цял тон. Кой го беше донесъл тук? И как? Който и да беше, бе покрил дървения му плот с листенца от ириси.
Лилит винаги беше обожавала ириси, макар да ги беше виждала само на снимки в Интернет. Беше влизала в единствения мизерен цветарски магазин в Кросроудс, „Кейс Блумс“, десетки пъти, за да купи букет жълти карамфили – любимите на Брус, – когато той се чувстваше зле. Господин Кей и синовете му притежаваха магазина и откакто госпожа Кей почина, зареждаха само основното. Червени рози, карамфили, лакта. Лилит никога не беше виждала там нещо толкова екзотично като ириси.
Възхити се на синьо-жълтите цветчета, плъзна се в стола с ниска облегалка и отмести назад плота на писалището. Вътре имаше написана на ръка бележка:
Всеки автор на песни има нужда от подходящо бюро. Открих това на бордюра пред двореца "Версай". Pour toi11.
Сигурно го беше намерил на тротоара пред нечия къща в изисканата част на Кросроудс, очакващо да бъде взето и изхвърлено на сметището. Но й хареса, че Кам беше видял писалището и се бе сетил за нея. Харесваше й, че вероятно го беше почистил, за да може тя да го използва. Прочете последния ред от бележката:
С обич, Кам
– С обич – изрече Лилит, проследявайки думите с пръст. – Кам.
Не можеше да си спомни дори един-единствен път, когато някой беше използвал тази дума в разговор с нея. Семейството й не говореше така, а тя със сигурност никога не беше ставала и наполовина толкова близка с момче, че то да каже думата. Дали Кам я беше подхвърлил небрежно, както правеше толкова много неща? Тя се размърда смутено пред писалището и едва можеше да погледне думата върху листа.
Искаше й се да го попита каква беше работата с тази бележка, с това писалище – но въпросът не беше в бележката или писалището, а в думата. Тя й причини нещо, пробуди нещо дълбоко в душата й. Накара я да се изпоти. Искаше да говори с Кам очи в очи, но не знаеше къде живее. Вместо това извади черната си тетрадка и остави чувството да се излее като песен.
Онази дума. Какво ли можеше да означава?
10.
Бавно пикиране
Кам
Осем дни
Високо над Лилит, Кам разпери криле и я загледа как чете бележката, която бе оставил върху старинното писалище. Беше го откраднал не от кого да е, а от Клоуи Кинг – от тавана на семейната й къща в изисканата част на Кросроудс. Би отишъл до Версай, за да донесе подарък на Лилит, би отишъл навсякъде – но точно сега беше закотвен в нейния Ад, така че щеше да се наложи това да свърши работа.
Загледа вглъбено как тя прокара пръсти по листа няколко пъти. Загледа я как помирисва ирисите – нейни отдавнашни любими цветя, знаеше, – после как изважда тетрадката си от раницата. Когато тя започна да пише нова песен, Кам се усмихна. Това си беше представял, когато донесе писалището там за нея.
Беше хубаво просто да наблюдава Лилит спокойно за малко. Откакто Кам бе пристигнал в Кросроудс, изглеждаше, че всичко, което прави, беше да се опитва да заглади намесите на Луцифер, всяка една – измислена, за да накара Лилит да намрази Кам малко повече. Не биваше да се оплаква – в края на краищата Лилит беше страдала далеч повече и далеч по-дълго от него, – но беше трудно да се сближи с нея, когато тя толкова рядко му показваше нещо друго освен ярост.
Погледна надолу от облаците и разбра, че дори и да обсипваше Лилит с подаръци и любовни бележки всеки час, всеки ден, нямаше да е достатъчно. От време на време Кам успяваше да пробие бронята й и да стигне до нея – онзи ден репетицията на групата беше доста хубава, – и се наслаждаваше на тези моменти. Но знаеше, че те няма да са трайни, че утре Луцифер щеше да намери начин да развали напредъка му и цикълът щеше да продължи, докато Адът на Лилит приключеше.