Беше скъсал първата чернова на бележката, в която я канеше да отиде на училищния бал с него. Лилит се отдръпваше бързо всеки път щом Кам насилеше твърде много нещата. Щеше да запази този въпрос, да планира нещо специално и да я попита лично. Изрече само с устни запаметените думи от бележката, която беше оставил на писалището. Надяваше се, че думата обич не я е изплашила.
Помисли си за Даниел и Лусинда. Те бяха олицетворявали любовта толкова дълго, що се отнасяше до падналите ангели. Искаше му се да бяха до него сега, в ролята на щастливата двойка, предлагаща мъдри съвети на страдащия си приятел.
Бори се за нея, биха му казали те. Дори когато изглежда сякаш всичко е изгубено, не се отказвай от битката за любовта.
Как Лус и Даниел се бяха справяли толкова дълго? Това изискваше сила, каквато Кам не беше сигурен, че притежава. Болката, когато тя го отблъскваше – а дотук всичко, което тя правеше, беше да го отблъсква, – беше зашеметяваща. И въпреки това той опитваше отново и отново, и отново.
Защо?
За да я спаси. Да й помогне. Защото я обичаше. Защото ако се предадеше...
Не можеше да се предаде.
** *
Когато наближи зазоряване, Кам се изстреля към кампуса на „Тръмбул“. С разперени криле кацна на едно изсъхнало рожково дърво и зърна слънцето, което изгряваше над грозновата нова конструкция в центъра на футболното игрище. Изтръска падащата пепел от косата си и кацна на края на дълъг, як клон, за да има по-добър изглед.
Недостроеният амфитеатър беше проектиран по модел на римския Колизеум. Беше с височина само два етажа, но имаше същите архитектурни отличителни черти: три реда стилизирани арки, обкръжаващи пространство, голямо колкото кафетерията. Кам разбра мигновено какво имаше предвид Луцифер.
– Харесва ли ти? – попита Луцифер, появявайки се в образа на Луц на клона зад Кам. Носеше слънчеви очила, за да се предпази от яркия блясък, а фактът, че не можеше да види очите на дявола, изнервяше Кам.
– Това за училищния бал ли е? – попита Кам.
– От „Кинг Медия“ сметнаха, че учениците заслужават по-широко поле за действие за гладиаторската си битка – каза Луцифер. – Всичко е направено от пепел, но изглежда впечатляващо, нали? Никой простосмъртен архитект не би могъл да направи това. Жалко. Онзи тип Гери12 изглеждаше обещаващ.
– Награда ли искаш? – попита Кам.
– Не бих я отказал – отвърна Луцифер. – А на теб нищо няма да ти стане, ако от време на време зачиташ и другата ми работа. – Дяволът извади квадратно огледалце от джоба на джинсите си и го вдигна пред Кам.
Кам отблъсна огледалцето. Не му беше нужно да поглежда отражението си, за да знае какво щеше да открие. Вече можеше да почувства ефектите от каквото там проклятие дяволът беше стоварил върху тялото му. Беше измъчен, подпухнал, жалък за гледане. Момичетата в „Тръмбул“, които в първия му ден тук бяха млъквали насред разговорите си само за да го проследят с поглед как минава по коридора, сега забелязваха Кам само когато им се изпречеше на пътя. Не беше свикнал с това. Привлекателната му външност винаги бе била част от цялото, точно както при всички ангели. Вече не.
Това го тормозеше, макар че се опитваше да не го допуска. Щеше да се наложи да посрещне това предизвикателство и да докаже веднъж завинаги, че не е само едно красиво лице.
– Красавецът се превръща в грозник – Луцифер нададе подобен на рев смях, наслоен с мрачни нотки. – Често съм се питал дали притежаваш някаква дълбочина. Без онези мускули какво ще виждат жените в теб?
Кам докосна мястото, където беше свикнал да напипва стегнатия си, твърд корем. Той беше станал мек и отпуснат. Знаеше, че и косата му оредява, че лицето му напълнява и подпухва, а бузите му увисват. Никога не се беше смятал за особено повърхностен; увереността му винаги беше идвала отнякъде дълбоко вътре. Но дали щеше да може да привлече Лилит сега, когато изглеждаше така?
– Лилит се влюби в мен в Ханаан не заради начина, по който изглеждах – каза Кам на дявола. – Можеш да ме направиш толкова грозен и отблъскващ, колкото пожелаеш. Това няма да я спре да си падне отново по мен. — Кам дълбоко се тревожеше, че това не е вярно, но никога нямаше да достави на Луцифер удовлетворението да знае, че подкопава увереността му.