Една ръка стисна тази на Лилит и когато се обърна, откри Лиат. Докато растяха, двете бяха в дружелюбни отношения, но не и приятелки. Сега момичетата се бяха сближили заради успоредните си романтични връзки.
– Ето те и теб! — възкликна Лилит и целуна Лиат по бузата, после се обърна да поздрави Дани, но нещо в изражението му я спря. Изглеждаше нервен.
– Какво има? – попита Лилит.
– Нищо – каза той бързо, а после се извърна и вдигна бокала си. – Бих искал да предложа наздравица – каза той на шумната тълпа. – За Кам и Лилит!
– За Кам и Лилит! – повториха като ехо събраните на празненството, докато Кам плъзна ръка около кръста й.
Дани сведе поглед към Лиат:
– Нека за миг всички се обърнем към онези, които обичаме, и се погрижим да узнаят колко са специални за нас.
– Не го прави, Дани – прошепна Кам под нос.
– Какво? – попита Лилит. Досега вечерта беше по-прекрасна от всяка, която бе преживявала, но от тона на Кам сърцето й се сви. Вдигна поглед към пулсиращите в небето звезди и усети как нещо се променя, как тъмна енергия се приближава към щастливото им събиране.
Лилит проследи погледа на Кам към Дани.
– Лиат Лусинда Бат Хана – точно казваше Дани, – изричам името ти, за да потвърдя, че ти живееш, ти дишаш, ти си истинско чудо – очите му се напълниха със сълзи. – Ти си моята Лусинда. Ти си любовта.
– О, не – изрече Ариана, провирайки се през тълпата.
От отсрещната страна на палатката Роланд също приближаваше към Дани, изблъсквайки дузина мъже, изпречили се на пътя му. Те ругаеха грубостта му, а двама го замериха с бокали по главата.
Само че Кам не се хвърли към Лиат и Дани. Вместо това издърпа Лилит толкова далече от тълпата, колкото успя, докато...
Лиат скъси разстоянието между устните си и тези на Дани. В гърлото на Дани се надигна ридание и той рязко отдръпна лице. Нещо в него се предаде, като планина, рухваща в морето.
А после стана светлина: стълб от пламък там, където бяха стояли влюбените.
Лилит видя огън, вдиша дим. Земята потрепери и тя падна.
– Лилит! – Кам я улови в прегръдките си, докато се отдалечаваше забързано към реката. – В безопасност си – каза той. – Държа те.
Лилит го прегърна здраво, очите й се напълниха със сълзи. Нещо ужасно се беше случило на Лиат. Чуваше единствено воплите на Дани.
* * *
След като луната се бе наляла и изтъняла и се беше наляла отново, а шокът бе избледнял до примирена печал, хората от племето насочиха вниманието си към сватбата на Лилит, за да повдигнат духа си. Сестрите й приключиха с тъкането на специалната й сватбена одежда. Братята й изтъркаляха бурета с вино от семейната пещера.
А долу, край един скрит завой на река Йордан, двама паднали ангели грееха на слънце блестящите си тела на покрития с лилии бряг след едно плуване в последния момент.
– Сигурен ли си, че не искаш да отложа това? – попита Кам, като изтръскваше косата си.
– Добре съм – каза Дани и се насили да се усмихне. – Тя ще се върне. И какво значение има дали ще се ожениш за Лилит днес, или след два месеца?
Кам вдигна най-хубавата си роба от клоните на рожковото дърво и се загърна в нея.
– За нея има огромно значение. Ще бъде съкрушена, ако предложа да отложим сватбата.
Дани се загледа продължително в реката.
– Снощи дописах брачното ви свидетелство. Боята сигурно вече е изсъхнала. – Изправи се и навлече робата си. – Ще го донеса.
Сам за момент Кам седна и се загледа в реката. Метна камъче по повърхността й и се удиви, че законите на природата все още бяха в сила в магически ден като този.
Никога не си беше представял, че ще се ожени. Докато не срещна нея. Любовта между тях бе разцъфнала толкова бързо, че беше удивително да си помисли колко много неща не знаеше Лилит, колко много неща все още трябваше да й каже...
Изненадаха го обвиващи се около врата му ръце. Меки длани намериха гърдите му. Той затвори очи.
Лилит запя тихо, мелодия, която я чуваше да си тананика от седмици. Най-после беше намерила думите, които да подхождат на мелодията:
Давам ти ръцете си,
подарявам ти очите си.
Давам ти своите белези
и всичките си лъжи ти давам.
Какво
ще ми дадеш ти?
– Това е най-пленителното нещо, което съм чувал някога – каза Кам.
– Това е брачният ми обет пред теб. – Тя облегна чело на тила му. – Наистина ли ти харесва?
– Харесвам виното, хубавите дрехи, прохладната целувка на реката – каза Кам. – Няма дума, която би могла дори да улови чувството, което изпитвам спрямо този обет. – Обърна глава да сгуши нос във врата й и я видя за пръв път в сватбената й рокля. – Или към теб. Или към тази рокля.