Отказваше да си позволява да помни сълзите, прорязващи бузите й, или как тя докосна могъщото рожково дърво, сякаш се сбогуваше. Изчака, докато слънцето залезе и изгря луната. Когато белите му криле се разпериха, предизвикаха порив на вятъра, който премина през тревата.
Онзи Кам, който си тръгна от река Йордан онази нощ, нямаше никога да се върне.
11. Пречупи ме
Лилит
Седем дни
На закуска на следващия ден Лилит рязко измъкна престоялата тарталета с маково семе от ръката на Брус и сложи пред него димяща купа овесена каша.
– Овесена каша а ла Лилит – обяви тя. – Приятен апетит.
Гордееше се с творението, което бе забъркала: то включваше семена от нар, кокосови стърготини, орехи и прясна сметана, всичките – благодарение на продуктите, донесени от Кам.
Когато го попита направо за преснимания текст на песента си, той се престори, че не знае за какво говори тя. Продуктите обаче безспорно издаваха гузна съвест, опитваща се да я подкупи, за да му прости.
– Ухае възхитително – каза Брус и вдигна лъжицата си. Беше облечен за училище в леко измачкана риза и панталони в цвят каки, косата му беше чиста и пригладена назад. Лилит още не беше свикнала да го вижда без пижама. – Откъде взе всичката тази специална храна?
– Кам – каза тя, като изсипа пълен черпак овесена каша в една купичка за майка си, която си правеше прическа със сешоар.
– Защо почервеня и се навъси толкова, когато каза името на Кам? – попита Брус. Купичката му вече беше съвсем празна. – Има ли още? И Кам донесе ли сладки с шоколадови парченца?
– Защото е откачалка и – не. – Лилит му даде купичката, която приготвяше за майка си, и започна да приготвя трета порция. Нямаше полза да се опитва да разпределя хубавата храна – по-добре да я изядат и да й се наслаждават, особено сега, когато Брус се чувстваше по-добре. Трябваше да остане в добро здраве.
Лилит се свлече в стола до брат си и се опита да си представи някой някога да нарани Брус така, както Кам беше наранил нея.
– Трябва да внимаваш с хората. Можем да си имаме истинско доверие само помежду си. Ясно?
– Звучи самотно – отбеляза Брус.
– Да – съгласи се тя с въздишка. – Наистина.
Но беше по-добре, отколкото да позволиш на хора като Кам да ти съсипят живота.
* * *
– Махай се – каза Лилит и затръшна вратичката на шкафчето си, когато Кам се приближи в коридора преди звънеца. Пренебрегна букета ириси в ръката му. Мекото им ухание, в което Лилит се бе влюбила, когато намери цветята върху старинното писалище преди два дни, сега предизвикваше у нея гадене. Гадеше й се от всичко, което Кам докосваше.
– Тези са за теб – каза той и протегна букета към нея. – Наистина съжалявам.
– За какво точно съжаляваш? Задето направи фотокопията?
– Не – каза Кам. — Съжалявам, че вчера имаше такъв ужасен ден. Това е опит да те разведря.
– Искаш да направиш нещо, за да ме разведриш? – попита Лилит. – Умри.
Дръпна грубо цветята от него, захвърли ги на пода и гневно се отдалечи.
* * *
Кам стоеше далеч от нея по време на часа на класния и този по поезия, а след това имаше няколко блажени учебни часа без него. Черният облак над нея дори се разведри малко по биология, защото, като никога, наистина си беше подготвила домашното.
– Може ли някой да ми каже разликата между митохондриите и апарата на Голджи? – попита госпожа Лий от бялата дъска.
Лилит откри, че се взира удивено в пръстите си, изпънати над главата й. Не можеше да повярва, че вдига ръка доброволно в час по биология.
Госпожа Лий направо си изкара кафето през носа, когато видя Лилит на първия ред да чака търпеливо да я посочат.
– Добре, Лилит – каза тя, като не успя да прикрие изненадата си, – опитай.
Лилит беше в състояние да опита единствено благодарение на Луис. Вчера по време на обяда той се беше приближил до нея на опашката за храна.
– Снощи работих по нов ритъм за „Да летиш надолу с главата“ – беше казал, показвайки синкопирания ритъм с потропване на пръсти по подноса си.
– Аз също си мислех, че можем малко да ускорим темпото – каза Лилит.
Луис плати бургера си, а Лилит използва купона си за безплатен обяд. Отначало беше нервна, че той ще подхвърли нещо заядливо или саркастично за това, но той не каза абсолютно нищо. После забелязаха Джийн да седи сам и Луис отиде да седне срещу него, сякаш не беше кой знае какво, макар Лилит да не мислеше, че ги е виждала да сядат заедно когато и да било преди. Двете момчета вдигнаха поглед към Лилит, която стоеше нервно над тях.