– Ъм, Джун, ти да не би току-що да ми изпрати откачената си станция с класическа музика от Spotify? – попита Тереза блондинката от лявата си страна.
– Това е Шопен и го слушам, когато заспивам – каза Джун.
– Откачалка! – възкликна Клоуи, без да вдига поглед от телефона си. – Моята късметлийска радиостанция точно сега е „Винаги принц през цялото време“. С Дийн я слушахме миналия петък вечер.
Лилит си представи как Джун с ангелското изражение лежи в леглото, сънувайки под съпровода на Шопеновите валсови концерти. Лилит се беше опитвала да спи на музика. Беше истинско мъчение. „Хващаше се“ за всяка нота, удивляваше се на промените в акордите, опитваше се да определи различните инструменти.
Може би музиката оставяше другите хора на спокойствие и им позволяваше да се отпуснат. Музиката никога не оставяше Лилит на спокойствие.
– Да не би някой да е свалил надписа отвън, който гласеше „Забранено за откачалки“? – попита Клоуи, когато забеляза Лилит да стои на прага. – Да не си дошла да стовариш още от скапаните си текстове върху нищо неподозиращи жертви?
Лилит не харесваше Клоуи, но я познаваше достатъчно добре, за да знае, че Клоуи не лъжеше – тя наистина мислеше, че Лилит е разпространила онези фотокопия сама.
Което означаваше, че виновницата не е Клоуи.
И все пак Луис каза, че поръчката за копията е била изпратена от компютър на „Кинг Медия“. Спомни си как Кам намекна, че може Луц да е направил фотокопията. Но в това нямаше логика. Защо стажантът в Битката на бандите би се опитал да я саботира?
– Виждала ли си Луис и Джийн? – попита тя Клоуи. – Имаме репетиция тук.
– Вече не – каза Клоуи с извити в отровна усмивка устни. – Изритахме ония загубеняци. Сега това е наша територия.
– Но...
– Вие можете да използвате бетонната площадка до контейнера за смет. Хайде – каза Клоуи и размаха ръце в пропъждащ жест. – Омитайте се. Ще започваме и не искам да ни откраднете звука.
– Правилно – изрече Лилит с убийствено сериозно изражение, като блъсна вратата на стаята на оркестъра. – Защото може да се изкуша да копирам потресаващия начин, по който излагаш на показ цепката между гърдите си, когато свириш на китара.
* * *
Лилит откри Джийн и Луис на паркинга, седнали върху капака на бебешкосинята хонда на Джийн. От обяд насам температурите се бяха повишили и от паважа се издигаше гореща мараня. Слънцето беше убито оранжева точица зад опушено-сив облак. Челото на Луис беше влажно от пот, когато предложи на Лилит остатъците от огромния пакет „Доритос“, който държеше.
– Точно сега би ми дошло добре малко „Куул Ранч“13 – каза Лилит.
– Клоуи и теб ли изрита? – попита Джийн, като качи крака върху фара на колата си.
Тя кимна.
– Къде ще репетираме сега? У нас определено не става
– Нито пък у нас – каза Луис между няколко шумно сдъвкани хапки. – Родителите ми биха ме убили, ако научат, че съм в група. Мислят си, че днес оставам до късно заради допълнителен курс за подготовка за SAT.
– И у нас не става – каза Джийн. – Аз съм най-големият от пет деца и не ви трябва да си имате работа с братята и сестрите ми. Особено не и с близнаците. Те са откачени.
– Значи, в общи линии, сме прецакани – каза Лилит. Помисли си за Ратълснейк Крийк, но щеше да им трябва генератор за захранване на микрофоните, тонколоните, синтезатора. Никога нямаше да се получи.
– А у Кам? – попита Джийн. – Някой да знае къде живее?
– Съжалявам, за този Кам ли говориш, който вече не е в групата? – попита Лилит, присвивайки очи.
– Не те е саботирал, Лилит – каза Джийн. – Знам, че си смутена и объркана, но не е бил Кам. Добре е да поговориш с него, да изясниш нещата. Имаме нужда от него.
Лилит не отговори. Харесваше й да има Джийн и Луис за приятели и не искаше да оплесква това положение, но щеше да тегли чертата, ако я принудеха да приеме Кам обратно в групата. И все пак сега, когато Джийн го спомена, наистина и беше любопитно къде живее Кам.
– Помощникът от библиотеката идва на помощ – каза Луис, като ровеше из телефона си. – Имам достъп до базата данни за учениците с адресите на всички. – Наклони глава назад, отмятайки косата от очите си. – Ето го, „Добс Стрийт“ двеста четирийсет и едно. – Натъпка остатъка от чипса в устата си, после метна смачканата на топка опаковка в близкото кошче за смет. – Да вървим.