– Ей, Кам, добре ли си? – попита Джакс от кухненската печка, където препичаше резени консервирана шунка. – Нямаш особено добър вид.
Кам остави купата със смес за палачинки и тръгна към прозореца със затъмнени стъкла, за да погледне отражението си. Зелените му очи бяха скрити зад тъмнопурпурни очни ямки. Откога имаше увиснала гуша? А сега дори ръцете му изглеждаха престарели, осеяни със старчески петна и набръчкани.
– Добре съм – каза той, но гласът му потрепна. Изглеждаше – и се чувстваше – ужасно.
– Вземи да закусиш нещо преди училище – каза Джакс мило и потупа Кам по гърба, сякаш една чиния палачинки щеше да накара всеки проблем, който дяволът му сервираше, просто да се изпари.
* * *
– Кам...
Лилит го намери при шкафчето му преди часа на класния. Беше летял от улица „Добс“ до кампуса, за да може да вземе набързо един душ, преди съблекалнята да се напълни с хлапетата от отбора по бягане. Мислеше си, че един душ ще подобри малко вида му, но когато се облече за училище, огледалото в съблекалнята се беше оказало също толкова неласкаво, както и прозорецът на кухнята за бедни.
Дори стъпалата му се променяха: ставаха черни и разцепени, като копитата на прокълнатите. Ботите му вече не му ставаха. Беше се наложило да отмъкне един чифт от мотоциклетистки магазин в центъра.
– Здрасти. – Кам не се сдържа и се взря в прекрасното лице на Лилит.
– Как си? – попита тя меко.
– Бил съм и по-добре. – Това не беше от нещата, които искаше да признае, но истината се изплъзна, преди да успее да я възпре.
Покрай тях из коридора се стичаха ученици. Всички говореха за училищния бал. Някой ритна футболна топка към главата на Кам. Той се сниши точно навреме.
– Мога ли с нещо да помогна? – попита Лилит, като се облегна на шкафчето му и му отправи лека усмивка. Носеше тениска с „Четиримата конници“, завързана на възел на тясната й талия. Косата й беше още мокра от взетия душ и ухаеше на фрезии. Той не се сдържа и се наведе към нея.
Запомни ме, копнееше да каже Кам, защото ако тя можеше да го запомни такъв, какъвто бе най-напред, когато се влюбиха, нямаше да го вижда само като вехнещата черупка, каквато той беше днес.
– Мислех, че си ми бясна – каза той.
За негово удивление, Лилит посегна да хване ръката му. Пръстите й бяха хладни и силни, с мазоли по връхчетата, където натискаше струните на китарата си.
– Има по-важни неща, за които да се тревожа – каза тя.
Кам побърза да се възползва от шанса си и пристъпи по-близо, копнеейки да посегне към косата й. Знаеше каква щеше да е на допир: влажна и великолепно мека, точно каквато беше в Ханаан, когато тя лежеше в прегръдките му на брега на реката след плуване, с разпиляна по голите му гърди коса.
– Какво би могло да е по-важно от доверието ти? – попита той.
Лилит наклони глава към Кам. В очите й се появи замечтано изражение, замествайки подозрението, с което беше свикнал в този Ад. Устните й се разтвориха. Кам задържа дъха си...
– Е, деца... – Джийн Рах се появи пред тях и повдигна зелените си пластмасови слънчеви очила. – Имаме ли група, или какво?
Лилит отстъпи назад и подръпна надолу края на късите си панталони. Изглеждаше объркана като човек, събуждащ се от хипноза, който не можеше да си спомни какво се е случило преди миг.
Кам знаеше, че Джийн е добронамерен, но точно в този момент му идваше да го удари.
– Предполагам, че след като вие двамата си говорите – продължи Джийн, виждайки изражението в очите на Кам, – сте се сдобрили и можем отново...
– Точно работехме по това – каза Лилит.
– Работете по-бързо – Джийн щракна с пръсти. – Имаме да обсъдим по-важен въпрос относно бала. – Смушка Лилит. – Покани ли го вече?
– За какво да ме е поканила? – попита Кам.
– За училищния бал – каза Джийн.
Лицето на Лилит започна да се облива в множество нюанси на червеното, когато веждите на Кам се изстреляха нагоре. Той беше чакал далеч по-романтичен момент, за да покани нея на бала. Дали тя всъщност планираше да покани него?
– Разбира се – изтърси припряно той. – С удоволствие.
Джийн трепна:
– Не, човече, това беше шега. Съжалявам, мислех, че ще се засмееш. Мислех, че и двамата ще се засмеете...
Кам преглътна:
– Безумно забавно.
– Нямам нужда от кавалер, за да изсвиря една песен с групата си – каза Лилит. – Така че всички просто охладете страстите.
– Да, Кралю на бала – изсмя се Джийн. – Охлади страстите.
Кам го блъсна в едно шкафче: