– Благодаря, мой човек.
– Но наистина се питах, Кам – каза Лилит, като усукваше една къдрица от червената си коса, – дали би обмислил да се включиш отново в групата. – Тя хвърли поглед към Джийн. – Ето. Това е. Добре ли е?
– Добре – каза Кам, достатъчно благоразумен да не пита какво я беше накарало да размисли. – Разбира се, с удоволствие.
Джийн сложи едната си ръка на рамото на Кам, другата – върху рамото на Лилит.
– Сега, когато този въпрос е изяснен, можем да се залавяме за работа – каза той. – Да се срещнем на паркинга веднага след училище. Отиваме на експедиция за събиране на материали.
– Накъде? – попита Кам. Каквото и да включваха плановете на Джийн, на Кам му допадаше идеята да се махне от кампуса на „Тръмбул“ с Лилит.
– Да пазаруваме за бала, Битката на бандите, наричана още „нашето дебютно шоу“ – Джийн почука с пръст по циферблата на часовника си. – След шест дни е, а ние нямаме подходящ вид.
– Джийн, седя до Кими в часа по поезия – каза Лилит. – Знам за сатенения колан с цвят на червена боровинка, за който си направил специална поръчка, за да е в тон с роклята й за бала.
Кам избухна в смях.
– Млъквай, и ти също си затваряй устата – каза Джийн, като посочи към всеки от тях. – Да, по време на част от бала ще нося сатенен колан в цвят на червена боровинка. – Той поклати печално глава. – Но не и когато свири „Отмъщение“. За тази цел ще трябва да се освободим от всички задръжки.
Лилит погледна надолу към късите си джинсови панталони:
– Смятах да нося просто...
– Не можем да излезем на сцената, облечени във всекидневните си дрехи! — заяви Джийн, по-сериозен, отколкото Кам го беше виждал някога. – Не искаме публиката ни да ни гледа както сега.
Кам се прокашля и хвърли поглед надолу към ботите си. Да не би Джийн да намекваше да не ги носи на сцената? За нещастие, нямаше особено голям избор. Огледа се из коридора към хлапетата, които бързаха да влязат в час.
– Не съм сигурен, че изобщо ни виждат.
Джийн завъртя очи:
– Знаеш какво имам предвид. Не искаш онзи тип Луц да те види на сцената и да си те представи как седиш наказан със задържане след часовете, нали?
– Вероятно не – призна Кам, макар да знаеше, че никакъв костюм нямаше да го скрие от Луцифер.
– Трябва да мисли, че си от друг свят – продължи Джийн.
– Ще изсвирим само една песен – каза Лилит. – Струва ми се истинско прахосничество някакви извънземни да бият път чак от открития космос само за да изсвирят една песен.
– Основната тема на рока е пропиляването и прахосничеството – отбеляза Джийн. – Пропиляно време, пропиляна младост, пропилян талант, пропилени пари.
Кам се зачуди откъде идваше безпокойството на Лилит за новата външност; после осъзна: тя вероятно не можеше да си позволи нищо ново. Но това не биваше да й попречи да си намери нещо специално. Щеше да измисли начин да й помогне.
– Джийн е прав – каза Кам на Лилит. – Имаме нужда от обща визия. Само че не скъпа. В момента не мога да си позволя много.
– Не се безпокой – каза Джийн и Кам забеляза как Лилит изпусна въздишка на облекчение. – Мога да работя с определен бюджет. Значи ще се срещнем в три и четирийсет и пет и ще се отправим към Армията на спасението.
Кам се почеса по главата. Коженото му яке беше ръчно изработено през 1509 г. във Флоренция от самия Бартоломео. Последния си чифт ботуши бе взел от мъртъв пехотинец на едно бойно поле в Рейнската област през 1945 г. Джинсите му бяха от първата партида, създадена през 1873 г. от Леви Строс. Беше ги занесъл направо на „Савил Роу“15, за да ги преправят.
О, как се бяха променили времената.
– Включвам се – каза Лилит точно преди звънецът да удари. – Ще се срещнем след училище. Между другото, Кам, харесвам новите ти боти.
* * *
– Ти, ела с мен, моментално – Таркентън сграбчи Кам за яката по време на обяда, когато той се надяваше да се измъкне тайно до Ратълснейк Крийк. Беше успял да забърше страхотен ремък за китара от черен сатен в един музикален магазин вчера и искаше да го остави като подарък за Лилит върху старинното писалище.
– В какво ме обвинявате? – попита Кам, докато Таркентън го издърпваше обратно вътре в кафетерията.
– Неизпълнение на задълженията ти като член на кралския двор за училищния бал. Госпожица Кинг ме уведоми, че вече си пропуснал пет от срещите, и няма да пропуснеш друга, докато аз отговарям за това.
Кам изпъшка:
– Няма ли някакъв документ за отказване от претенции, който мога да подпиша, за да се измъкна? Сигурно има някое друго хлапе, което наистина иска мястото ми.
Таркентън насочи Кам към една маса в центъра на кафетерията, където седеше Клоуи Кинг с другите момичета от групата си и три момчета, познанството с които Кам досега успешно беше избягвал. Деляха си една пица, всички се бяха навели заедно и си шепнеха. Всички спряха да говорят в мига щом видяха Кам.