– Сядай – нареди Таркентън, – стегни се и започвай да даваш идеи за цветове за арката от балони като нормален тийнейджър. – Директорът посочи на Кам последното свободно място.
– Ако седна, ще си отидете ли? — промърмори Кам, когато Таркентън най-сетне изчезна. Клоуи незабавно плъзна кутията с пица към центъра на масата, така че Кам да не може да я стигне.
– Не ме гледай така – каза тя. – Помагам ти. Сигурна съм, че искаш да смъкнеш някой и друг килограм преди бала. Повярвай ми, не ти трябва тази пица.
– Не бъди зла, Клоуи – пошегува се момче с квадратна глава на име Дийн. – Остави дебеланкото да си угоди.
Всички около масата започнаха да се смеят. На Кам изобщо не му пукаше какво мислят тези хлапета за него. Криво му беше само за времето, което му крадяха. Трябваше да е или с Лилит, или да прави нещо специално за нея.
Точно тогава на масата пред него падна сгънат лист хартия. Кам вдигна поглед и видя Лилит да минава край него, носейки подноса с обяда си. Тя кимна към бележката. От външната страна с черни букви беше написано името на Кам. Той я разгъна.
ДРЪЖ СЕ... САМО ТРИ ЧАСА ДО „ЛОВНАТА НИ РАЗХОДКА“.
С внезапно приповдигнато настроение той се обърна назад да погледне Лилит. Тя беше седнала в далечния край на кафетерията, до Джийн и Луис. Ядеше яркочервена ябълка и се смееше. Изглежда, усети върху себе си очите на Кам и хвърли поглед към него, чак към другия край на кафетерията, за да му отправи ослепителна, съчувствена усмивка.
Клоуи можеше да вземе онази пица и да си я натика някъде. Усмивката на Лилит беше всичката храна, от която Кам имаше нужда.
* * *
След училище хондата на Джийн влезе със скърцащ вой в паркинга на Армията на спасението, разтърси се и спря, заемайки две места. Пръстите на Кам докоснаха тези на Лилит, докато се измъкваше от задната седалка. Когато вдигна поглед, тя се усмихваше. Беше същата усмивка, която му беше отправила в кафетерията, усмивката, която бе помогнала на Кам да преживее трийсет и петте минути на срещата за планиране на кралския двор за бала.
Кам нямаше мнение къде е добре да бъде разположена кабинката за снимки или пък дали диджеят трябва да е облечен в смокинг, или нещо по-небрежно, нито дали им трябваха цветя, за да украсят масата, където щяха да се подписват паметните книги.
Определено обаче смяташе да убеди Лилит да бъде негова дама за бала.
Днес нещата вървяха добре и нямаше нов признак за намеса на Луц, така че Кам беше оптимист. Все още обаче имаше работа за вършене. Имаше нужда това отиване да Армията на спасението да създава толкова романтично усещане, колкото и едно пътуване до Айфеловата кула.
– Разделяйте и владейте – каза Джийн, като ги привика да влязат в магазина за вещи втора употреба. Вътре миришеше на топчета нафталин, напръскани с котешка урина, смесена е полъх на застоял парфюм с ванилия. – Експериментирайте. Забавлявайте се.
– Но помнете – добави Луис, като задържа вратата отворена за Лилит, – търсим костюми, които издигат сценичното ни присъствие.
Кам хвърли поглед към първокурсника и се засмя:
– Леле. Какво те е прихванало?
– Имам си дама за бала – каза Луис и изпълни малък танц.
Не е кой знае какво.
– Най-после я покани? – попита Джийн, после се ухили на Кам: – Точи лиги по Карън Уокър цял семестър.
– Поздравления, Луис – каза Лилит и вдигна ръка за поздрав с разперени пръсти към барабаниста, но когато тя се отправи надолу по една пътека, преливаща от шапки, Кам се запита дали беше доловил нотка на завист в гласа й. Сега дори Луис си имаше гадже за бала.
Кам последва Лилит до висока стена с жълто-зелени рафтове, впечатлен, че беше открила най-интересния отдел от магазина толкова бързо. Кам беше пазарувал, правил дарения и дори работил в поне сто магазина за винтидж стоки през годините. Можеше да влезе в който и да е и да разбере къде са обувките и електрическите крушки и как да намери наистина готините стари костюми.
Лилит, изглежда, имаше същата дарба. Тя се повдигна на пръсти да смъкне един костюм от три части на тънки сини райета от лавицата. Вдигна панталоните към Кам, като кимна одобрително.
– Какво ще кажеш?
– Истински динамит. – Той взе костюма, после разрови из останалите, спирайки при един вълнен костюм с шарка на редуващи се големи и малки карета, който бе по-малък от останалите и изглеждаше безупречно. Кам знаеше, че сакото ще стои съблазнително на Лилит и че панталоните щяха да са й точно по мярка.